Шило в торба не стои „Една и съща нощ“ – Христо Карастоянов
Ревюта / 30 юни, 2014

„Аман от революции!“ е всичко, което може да възкликне човек, четейки за безумията, случващи се в началото на миналия век. Но истината е, че от революции имаме нужда, защото тук по друг начин не се променят нещата. Истината е, че живеем във времена, в които на журналисти се забранява да пишат по неудобни някому теми и биват заплашвани, ако си позволят своеволието да мислят и пишат свободно. Историята, която Христо Карастоянов е написал ще ви потопи директно в онова време на съмнителни идеали и още по-съмнителна правота на закона. Във времето, когато хората е трябвало да бъдат силни не просто, за да преминат през живота си, но и да оставят значима следа от себе си. Във времена на безразсъдна смелост и нулева грижа за последствията. „От прочутите софийски адвокати кой вдигал ръце и викал: „Не, недей, не ми докарвай беля на главата!“, кой бил вече в затвора, кой направо се криел, като го види, та затуй със защитата се захванал един Стефан, Стефан Рашенов, който тъкмо бил пристигнал чак от Русе и пишел чат-пат по вестниците и списанията под името Станимир Лилянов. Този Стефан бил разумен човек и като го чул каква реч се готвел да дръпне поетът в съда,…

Замисли се над свободата, която имаш – „Моята орис“ – Перинуш Сании
Ревюта / 23 юни, 2014

✓свободата да получа образование ✓свободата да се влюбя ✓свободата да избера с кого да прекарам живота си ✓свободата да (не) вярвам ✓свободата да не внимавам какво и пред кого говоря ✓свободата да отстоявам идеите си ✓свободата да живея Първо имах нужда да си припомня с колко много свобода съм разполагала през живота си, за да започна да ви говоря за тази книга. А, прочитайки я и вие ще проумеете колко много ви е било дадено. Минаха много години от прочитането на „Не без дъщеря ми“ и „Една арабска принцеса разказва“ и от онзи пръв момент на осъзнато безсилие в патриархалния ни свят. Мина време, но усещането остана. От подобни книги има нужда. За подобни неща има нужда да се говори. Те трябва да станат толкова болезнено видими, че смъртта с камъни на „опозорило честта на рода си“ момиче да не е вече част от статистиката на изтока, а наказуемо деяние. Защото всеки трябва да знае, че някъде там, на изток, има места, на които „майка“ ще намери в себе си силите да каже на дъщеря си: „Замълчи! Чумата да те тръшне дано! Ти си момиче! – извика мама, заплака и вдигна ръце към небето: – Помогни ми, боже! Къде да намеря спасение? Дано бог те накаже, момиче,…

Апотеоз на човешките демони, „Концерт в памет на един ангел“ – Ерик-Еманюел Шмит
Ревюта / 16 юни, 2014

Ако сте взели в ръка „Концерт в памет на един ангел“ подгответе се за потапяне в любов, омраза, отчаяние, болка, копнеж и ревност, власт и безсилие. Бъдете готови за битка със собствените си демони. И просто вижте света през чужди очи. Колко грехове може да понесе човешката душа? Колко смърт може да пожелае и посее човешката завист? Колко обич може да понесе човешкото сърце? Колко да отдаде и колко да пропусне? Това, в което е наистина добър Ерик-Еманюел Шмит е да влиза в човешките души и да измъква от там най-добрите и най-лошите им помисли. Вади най-егоистичните сред тях, разбърква ги със спомени и настояще, посолява с разочарование и го поднася на читателя. И го прави умело. Ако ви съобщят, че някое от децата ви е мъртво, ще намерите ли сили да пожелаете кое точно? Ще се съберете ли достатъчно, за да се самообвините за егоизма, който проявявате, желаейки смъртта на едно конкретно от отрочетата си? Или просто ще стискате юмруци в безсилие? Ако в младежките си години направите грешка, довела до нечия смърт, ще се поправите ли или ще подминете с повдигане на рамене? Ще простите ли на себе си или цял живот ще изкупувате вината си? Ако знаете, че любовта…

„Грегор и проклятието на топлокръвните“ – Сюзан Колинс
Ревюта / 15 юни, 2014

Естествено, след „Грегор Горноземеца“ и „Грегор и гибелното пророчество“ не се забавих да отгърна и третата част от „Подземни хроники“ – „Грегор и проклятието на топлокръвните“. Няколко месеца след последното му приключение в Подземното кралство, Грегор се завръща там, за да открие, че поредното пророчество вече се сбъдва без да му даде шанс – топлокръвните представители на подземната фауна биват покосени от чума, разнасяща се по кръвен път. И Войнът е този, който трябва да намери лек. В тази книга Сюзан Колинс задълбава в семейните и династични проблеми на Подземното кралство, за да ни открие, че нещата никога не са толкова прости, колкото  си мислим на пръв поглед. Показва ни лошата страна на това да си сред най-добрите воини, разкрива истински тъмната страна на Соловет (бабата на принцеса Лукса и пълководец на кралството) и обрича Грегор на разбирането, че бидейки rager вече никога няма да е същото невинно момче. А докато разказва историята на пътуването към митичните полета, където може да бъде намерен лека за чумата, Колинс увлекателно запознава малчуганите малко по малко с механизма на заразата – набързо споменава начините за заразяване, колкото да увлече малчуганите сами да се поинтересуват. Същевременно на героите в книгата не биват спестени нито мъките, нито…

Шерлок разплита Матрицата в „Играта на Макбет“ – Кристофър Голт
Ревюта / 2 юни, 2014

Добре де, шегувам се. Макар че аналогията, вярвайте ми, е точна. „Играта на Макбет“ е от книгите, които искам да препоръчам на всекиго, макар и да осъзнавам, че не е лъжица за всяка уста. Не защото е високо интелектуална или неразбираема, а просто защото се иска определена настройка за нея. Иска се онова усещане за незначителност пред безкрайността и всеобхватността на Вселената, или – ако е по-разбираемо – за нищожността пред божественото. Не зная защо толкова време бавих написването на това ревю, при все, че тази е от книгите, за които искам да извикам „Прочетете я!“ Така или иначе – препоръчвам горещо и от все сърце, въпреки потресаващата корица. Чудили ли сте се дали не сте просто герой в чужда приказка? Дали целият ви живот не е просто сън на същество от по-висок еволюционно вид? Дали това, което си мислите, че чувствате, чувате, виждате, дишате и осъзнавате наистина се случва? И дори да е програмирано, това по-малко истинско ли го прави? Как се развива разума и какво се крие в дебрите на мозъка? Какво представляват халюцинациите и дали отговорите на горните въпроси не се крият нейде из тях? Истината е, че за мозъка знаем прекалено малко. В „12-те правила на мозъка“ темата е приятно разискана, а…