Най-елегантната психария, поднесена от „Кралят в жълто“ – Робърт Чеймбърс
ревюта / 20 май, 2014

Чисто теоретично, жанрът в който „Кралят в жълто“ се кралее не е сред нещата, с които заспивам или се събуждам. Да не кажа, че е много далеч. Обаче пък и не мога с чиста душа да наместя тази конкретна книга в семейството на хорърите. Когато ми казаха, че книгата е икона и Лъвкрафт се е учил от Чеймбърс, сериозно се зачудих дали искам да я чета. Но, давайки й шанс, установих, че съвсем не е пълна с вече очакваните купища плъхове, ужасяващи описания и неназоваеми богове, жадуващи жертвоприношения. Добре де, има малко насекоми и кръв, ама то не може съвсем без хич! „Кралят в жълто“ е от книгите, които те психират с това, което не може да бъде видяно в тях. С онова, което преднамерено е оставено от автора в сенките, за да бъде извлачено оттам от съзнанието на читателя и само да се засели в тъмните и особено податливи на влияния кътчета, осеяни с мини от изначална праисторическа уплаха. Робърт Чеймбърс е написал приятно зловеща книга – четиво, изпълнено с пълзящ по ръбовете страх, неназовано отчаяние и безформен ужас. И, въпреки това, ненатрапчиви и каращите да искаш още. Разказите могат да се четат както като обвързани от жълтия знак линии, така  и като индивидуални истории,…