„Господин Ибрахим и цветята на Корана“ – Ерик-Еманюел Шмит
ревюта / 16 май, 2014

Театралната постановка по „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ е една от малкото, които съм имала желание да гледам втори път. Вярвайте ми, на мен рядко ми се приискват подобни неща, а да обмислям второ ходене още по време на първото си е чиста фантастика. Но е факт. Постановката е чудесен начин да преживеете книгата, дума по дума, а аз през цялото време чувах монолога на Мариус Донкин в главата си. А книгата вълнува не по-малко. Историята на Момо е тъжна – израснал с постоянното натякване, че не е като брат си Попол, без капчица любов от вечно работещия си и изискващ баща и с усещането, че е изоставен, макар да не живее сам. И тогава се появява господин Ибрахим с неговата философия за живота, която е простичка – бъди такъв, какъвто си и се усмихвай. Появяват се и курвите – стожерите на израстването от улица Рай. Момо, изгубил един път семейството си, намира ново в лицето на господин Ибрахим. А той – арабина на улицата –  откровен, разбран и по житейски мъдър, показва на Момо как трябва да се живее. Какво да се гледа и с какви очи да се вижда. Господин Ибрахим е страшно колоритен образ, създаден от Ерик-Еманюел…