Добре дошли в пагубното безсъние на кралство „Нод“ – Ейдриън Барнс
ревюта / 7 април, 2014

Колко сте изкарвали без сън? Било то от временна инсомния, прекалено много работа за вършене или младежка лудост? Моят бегъл опит се изразява в няколко семестъра в университета, завършващи седмица на бясно редуване на едно/двучасова почивка и обратнопропорционално будуване. Горе-долу на третия ден (когато си готов да заспиш и прав) мозъкът ти вече се е предал и започва да ти върти номера. Не е много забавно. Разказвам ви това, за да ви нахвърлям щрихите на картината, която описва „Нод“, а именно: милиарди хора по света спират да спят, а малцината останали сънуват апокалиптични сънища. Обществото, доколкото го е имало, се разпада под непосилната психическа тежест, предизвикана от липсата на сън. Светът се разделя на спящи и неспящи, а това няма да доведе до нищо красиво. Ако „Кучешки звезди“ описваше една пост-апокалиптична картина, то „Нод“ ни хвърля в началото на катастрофата – там, където трупът на човешките взаимоотношения все още не е изстинал, а в борбата за оцеляване близки няма. Разразява се масова лудост, предизвикана от безсънието. Тя пък, от своя страна, си позволява да разцъфне в халюциногенна премяна и да създаде в главата на един особняк кралство Нод – земята на сънищата и илюзиите. Харесаха ми наименованията, които Ейдриън Барнс…

Най-прелестните „Малки същества“ – Петя Кокудева
поезия / 3 април, 2014

Книгите на Петя Кокудева винаги успяват да стигнат до мен чрез нечий подарък. Първа беше Лулу (за нея прочетете тук), а сега и Малките същества. И така, непоискани, да разтопят сърцето ми. Срещата с този тип поезия е винаги някак лична. Уж поднесени по детски, сериозността на стиховете се крие нейде в римата. Така, добра култура, близост и самота се препъват из страниците на цветната книжка. „Малки същества“ не дава готови рецепти или отговори, тя просто те слага на пързалката и те пуска по течението на купища римуван захарен памук. На облаци и на купчини. И докато малките същества на Петя Кокудева ви омайват, илюстрациите на Ромина Беневенти несъмнено ще допълнят картината от сладко изумление, изписваща се на лицето ви. На Христо Гочев пък трябва да благодарим за съвършения кеф да се радваме на подобно добро оформление. „Малки същества“ е книга за тези, които още от „Лейди Понеделник“ са „Гроги“, за тези които понякога забравят да кажат добро утро или довиждане и за всички онези, които са позабравили, че животът е един и колкото по-простичък, толкова удобен е. „Няма в куфара снимки и вещи. И съвсем не изглежда огромен. Ала крие съкровища: срещи, пътешествие, гледки и спомени.“ Естествено, аз като егоцентрик…

Няма нищо красиво в миналото ни – „Булото“ – Мартин Маринов
ревюта / 2 април, 2014

В началото на книгата, с появата на една гола под палтото си жена, заявяваща, че току-що се е родила, веднага реших, че ми предстои нещо близко до „Бариерата“ на Вежинов. Естествено, грешах. Но не съвсем. Защото когато осъзнах каква е новата премяна на Мария не ми стана весело, а осъзнах колко съм щастлива да знам коя и каква съм и да имам правото на това. Хуморът в книгата се изчерпва в първите 60-ина страници, а след тях очаквайте да настръхнете поне веднъж. Минимум, защото книгата е далеч повече от просто любовната история между християнин и мюсюлманка в едно противоречиво време. „Булото“ разказва с прости думи за един период от българската история, който е непознат и далечен на много от нас. И именно поради тази причина – труден за вярване, че се е случил. Период, свързан с престъпление, което дълги години е неглижирано, омаловажавано и за което, нека си признаем, никой не се е извинил. Не мога да говоря с назидание за Възродителния процес, за мен той просто е бил грешка. Огромна, непростима, извратена грешка. Това, обаче, което почувствах, живеейки с героите на Маринов, ме кара да съм яростна и разочарована от неумението на човека просто да остави другите на мира без…