„Бялата ни спалня“ – Радмила Младенова
ревюта / 30 април, 2014

Без да преувеличавам „Бялата ни спалня“ е една от най-силно натоварените емоционално книги, които съм чела и за пръв път съм искрено поляризирана в мнението си за нея. Ако трябва да я определя с една дума, то тя би била именно и единствено натоварена. Натоварена с много спомени, натоварена с много пътуване – физическо и през времето и не на последно място – натоварена с много болка. А книгата е такава най-вече заради автобиографичният елемент в нея – израстването на авторката Радмила Младенова, загубата на брат й и онова бягане на сляпо, наречено търсене на себе си. Може би прекалено лична, малко протяжна на места, задъхваща и объркана, книгата е изпълнена с толкова истории, че е не просто разговор с един липсващ родител, но и с читателя. Кара го да си спомни лудостите от собствената си младост – дали одраните колене, дали поредното пътуване на стоп или някоя случайна бира с неслучайна компания. „Бялата ни спалня“ ще ви напрегне с откровеността си, с оголената си белота и потопа от болка, който е скрила в себе си. Ще ви залее и притисне. И точно когато си мислите, че вече прелива от драматизъм, ще ви хвърли в сладостта на лятото, опипвайки загорялата ви кожа с топлите си…