Наркотичната омая на „Голият обяд“ – Уилям Бъроуз
Ревюта / 28 април, 2014

Първата ми реакция, отгръщайки Бъроуз беше „Така се пише, мамка му!“ Безсрамен, естествен и откровен е този копелдак и това си е. „Аксолотъл“ може да му диша прахта и да се задъхва с отчаяние. „Голият обяд“ е като нарко-каталог и упътване за употреба едновременно. Сборникът е едно несъмнено дрога-приключение, гарнирано с много секс, извращения и насилие. Несъмнено Бъроуз е съумял да превърне едно шизофренично пътуване в история за похот, освободеност и отчаяние. В същото време, книгата е предупреждение към младите от чичко им Уилям, че и със свободата не бива да се прекалява, защото много хубаво не е на хубаво. Бъроуз е доказателството, че от абсурдизма до гениалността крачката е само една. Всичко е сън и животът няма стойност – с това послание ще ви остави американският писател в един болен, извратен, странен и самоунищожителен свят. А след това книжле, дори „Децата от гаровия сейф“ ще ви се стори меко написана. „Голият обяд“ е книга, която се чете между другото, но не бих препоръчала на никого без освободено съзнание, защото е… ами… изродия. И, ако долният цитат не ви откаже, е, тогава – давайте смело. „Безчинстващи араби вият и охкат, кастрират, кормят и хвърлят запалителни бомби… Танцуващи момченца правят стриптийз с вътрешностите си, жени…