Забава с темпорално обърканите „Пирамиди“ – Тери Пратчет
ревюта / 14 април, 2014

Добре де, всички знаем, че Пратчет си е Пратчет и какво да очакваме от него. Какво, обаче, се случва, когато той вземе целия си наличен абсурдизъм, обърка го с божествените представи на средния жител на Диска и добави дъх на суха жега и пирамиди на килограм? Точно така – получаваме едноименната книга. Малко преди тази книга четох Виан, който е творил близо половин век по-рано и намирам за забавно как двама автори успяват да използват един и същ тип аналогии по коренно различен начин. „Пирамиди“ описва приключението на младия престолонаследник Тепик и най-вече божествените му неволи, свързани с изчезването на личното му царството (заедно с прилежащите му време и пространство) и наличието на една очарователно побъркваща прислужничка. Богове и фараони оживяват, жреците разцъфват в лудостта си, една камила смята като обезумяла темпорално-пространствени връзки само поради липсата на по-интересно занимание и междувременно нито някой знае какво се случва, нито как да го оправи. „Не, не, не. Дължината е височина, а височината е широчината, а широчината е дълбочина, а дълбочината е време. Другото измерение, нали знаеш? Четири са си копеленцата. Времето е един от тях. На деветдесет от ония нещица спрямо останалите четири. Градуса имам предвид. Обаче… обаче то не може да…