Няма нищо красиво в миналото ни – „Булото“ – Мартин Маринов
Ревюта / 2 април, 2014

В началото на книгата, с появата на една гола под палтото си жена, заявяваща, че току-що се е родила, веднага реших, че ми предстои нещо близко до „Бариерата“ на Вежинов. Естествено, грешах. Но не съвсем. Защото когато осъзнах каква е новата премяна на Мария не ми стана весело, а осъзнах колко съм щастлива да знам коя и каква съм и да имам правото на това. Хуморът в книгата се изчерпва в първите 60-ина страници, а след тях очаквайте да настръхнете поне веднъж. Минимум, защото книгата е далеч повече от просто любовната история между християнин и мюсюлманка в едно противоречиво време. „Булото“ разказва с прости думи за един период от българската история, който е непознат и далечен на много от нас. И именно поради тази причина – труден за вярване, че се е случил. Период, свързан с престъпление, което дълги години е неглижирано, омаловажавано и за което, нека си признаем, никой не се е извинил. Не мога да говоря с назидание за Възродителния процес, за мен той просто е бил грешка. Огромна, непростима, извратена грешка. Това, обаче, което почувствах, живеейки с героите на Маринов, ме кара да съм яростна и разочарована от неумението на човека просто да остави другите на мира без…