Личностен, откровен, минималистичен „Генезис“ – Бърнард Бекет
ревюта / 30 март, 2014

Успешна фантастика в малък обем – възможно ли е? След прочитането на „Генезис“ вече ми изглежда, че е. И макар на мен да ми се ще книжката да бе по-дебела и да имаше поне още един поглед над историята, а не само този на Анаксимандър, Бърнард Бекет се е справил успешно. Действието в „Генезис“ се развива не много напред в бъдещето, в основаната утопична Платонова република – остров, приютил последните незаразени от чумата, затваряйки границите си за всички външни. Самата Платонова република е реплика на Древна Гърция – сурово място с тежки правила. Като всяка антиутопия, и тази може да бъде разглеждана като философско-етичен труд, в случая засягащ теми като саможертвата, варварщината на човека и самосъзнанието на роботите. Книжлето върви адски бързо в увлекателната си история без да се отвлича излишно във велики философски натрупвания. Не е дълбока и многопластова история като „Битие“, но не е и нужно, за да разкаже една добра идея. А да наречеш „Futurama“ класическа комедия изисква чувство за хумор от страна на Бърнард Бекет. В заключение – „Генезис“ не е книга, която ще промени света ви или ще обърне представите ви за човешкия род и неговите подбуди да действа по един или друг начин, но е приятно четиво,…

„стихотворения“ – Албена Тодорова
поезия / 30 март, 2014

Това е една отдавна чакана да се случи стихосбирка. Поне за мен. Отдавна следя блога на Албена Тодорова /за Fb цък тук/ и ми се щеше да видя стиховете й под формата на книжно тяло, което да отгръщам в спокойствието на неделната утрин, да прочитам и препрочитам. И когато самата тя попита дали някой би имал интерес да си закупи нейна стихосбирка, първата ми реакция беше диво „Да!“ Някой би казал, че стиховете й са пълни с тъга и аз не бих могла да се съглася по-малко. „стихотворения“ е пълна с живот, от онзи изпълнения с откровения, непохватна откровеност и смелост да оголиш себе си. Стихосбирката на Албена Тодорова ми припомни каква е моята дефиниция за поет, а именно „човек, който забелязва красотата на нещата около него и намира думите, за да я покаже на останалите“. Поетите са онези, които умеят да намират поезията във всичко – от капчука, който не ти позволява да се застоиш под него до връзката между хорските взаимоотношения и чувствата им едни към други. Признавам си, че оформлението много ми хареса – от елегантните празни страници в началото и в края до мястото, което е оставено на стиховете да дишат – доказателството, че липсите ни ни…