Кучешка отплата за „Човекът, който обичаше кучетата“ – Леонардо Падура
Ревюта / 19 март, 2014

„Човекът, който обичаше кучетата“ е доказателството, че за да усетите едно време е най-добре да погледнете света през очите на неговите обитатели, защото проумяването на подбудите, действията или бездействията на хората, оставили имената си в историята не могат да бъдат уловени от документите. Те трябва да се дишат, да се страдат, да се живеят. В ядрото на книгата е историята на една противоречива и твърда личност – Лев Давидович Троцки и неговото низвергване и обезоръжаване от комунистическата машина. Човекът, който близо 3/4 век преди 1984-та преживява ужаса на това да бъде изтрит от живота и делата си. „Едновременно с това името му, първо оклеветено, а после напълно обругано, започна да се заличава от исторически документи, чествания на годишнини, журналистически статии, дори от фотографии, докато почувства как се превръща в едно абсолютно нищо, в бездънна яма в паметта.“ В същото време това е историята и на Рамон Меркадер, изиграл зловещата си роля в театъра от събития, режисиран от червената идея. А разказът води Иван – и той, като всички останали, просто пометен от историята, без да остави името си в нея, но преживял и усетил теглото й. Леонардо Падура е взел мазния и цапащ графит на ежедневието на тези хора, прекарал…