Крещящи изгубеност „Машини за любов“ – Момчил Николов
Ревюта / 17 март, 2014

След прочитането на „Горният етаж“, естественото следствие на нещата бе да стигна и до другите части от трилогията „Кръглата риба“. Попаднах на „Машини за любов“ напълно случайно и нямаше как да не я спася, откупувайки книжното й тяло за 2 лв. И ето, че след третата част, можех да пристъпя към първата, макар да няма никакво значение как точно се четат. Книгата ме върна в сладки спомени по една изгубена част от миналото ми, разхождайки ме из места, които няма как да си спомням без сантимент. И след вулгарността на „Горният етаж“, „Машини за любов“ ми се стори преизпълнена с нежни прозрения. Ако трябва да опиша книгата с две думи, биха били лирична вакханалия. Дълбоко откровена и в същото време – естествена и абсурдна. Ако си позволя да перифразирам познатата фраза „секс, наркотици и рок’н’рол“, то „еротика, алкохол и изкуство“ е екстрактът от „Машини за любов“, допълнен с малко философски привкус и (повече) лирични отклонения. Но пък иначе, вадещ копнежи и страхове от депата, в които си ги скрил, Момчил Николов просто грабва с кратки откровения от типа: „Стана ми тъжно – бях пълен със спомени, а никой не знаеше за тях.“ „Машини за любов“ е разходка по света и…