Вкопчени в оцеляването си в разговор с „Кучешките звезди“ – Питър Хелър
ревюта / 5 март, 2014

Оголени до кокал. Ето така се чувстват героите на Питър Хелър. И не заради това, че след края на света оцелелите са малко или заради трудностите при набавяне на храна. А заради липсата на общуване. Заради липсата на любов, споделеност и човещина. Беше ми казано, че първите 50-ина страници ще са препъни камък, но истината е, че грам не го усетих така. Вярно, разказът тече малко накъсано, но пък бързо и увлекателно. А когато разбереш причината за накъсания говор на разказващия, всичко си идва на мястото, макар вече отдавна да е спряло да те дразни. В напрегнатата постапокалиптична обстановка на Северна Америка, след като вирус е повалил по-голямата част от населението, включително част от бозайниците, оцеляването зависи от това да имаш на кого да разчиташ. Хиг и Бангли са несъмнено странна двойка – Хиг е загубил жена си, чувствителен тип, а Бангли е способен да направи оръжие от всичко особняк. Но се разбират и си пазят гърба. Книгата е просто прекрасно изпълнена със спокойствие, което би могло да настъпи само след края на света. Друго не би могло да укроти така човешките ни пориви към непрекъснато движение и разрушение. „Плени ме. Тази идея: след хиляда години Ню Йорк би изглеждал…