Личностен, откровен, минималистичен „Генезис“ – Бърнард Бекет
Ревюта / 30 март, 2014

Успешна фантастика в малък обем – възможно ли е? След прочитането на „Генезис“ вече ми изглежда, че е. И макар на мен да ми се ще книжката да бе по-дебела и да имаше поне още един поглед над историята, а не само този на Анаксимандър, Бърнард Бекет се е справил успешно. Действието в „Генезис“ се развива не много напред в бъдещето, в основаната утопична Платонова република – остров, приютил последните незаразени от чумата, затваряйки границите си за всички външни. Самата Платонова република е реплика на Древна Гърция – сурово място с тежки правила. Като всяка антиутопия, и тази може да бъде разглеждана като философско-етичен труд, в случая засягащ теми като саможертвата, варварщината на човека и самосъзнанието на роботите. Книжлето върви адски бързо в увлекателната си история без да се отвлича излишно във велики философски натрупвания. Не е дълбока и многопластова история като „Битие“, но не е и нужно, за да разкаже една добра идея. А да наречеш „Futurama“ класическа комедия изисква чувство за хумор от страна на Бърнард Бекет. В заключение – „Генезис“ не е книга, която ще промени света ви или ще обърне представите ви за човешкия род и неговите подбуди да действа по един или друг начин, но е приятно четиво,…

„стихотворения“ – Албена Тодорова
Поезия / 30 март, 2014

Това е една отдавна чакана да се случи стихосбирка. Поне за мен. Отдавна следя блога на Албена Тодорова /за Fb цък тук/ и ми се щеше да видя стиховете й под формата на книжно тяло, което да отгръщам в спокойствието на неделната утрин, да прочитам и препрочитам. И когато самата тя попита дали някой би имал интерес да си закупи нейна стихосбирка, първата ми реакция беше диво „Да!“ Някой би казал, че стиховете й са пълни с тъга и аз не бих могла да се съглася по-малко. „стихотворения“ е пълна с живот, от онзи изпълнения с откровения, непохватна откровеност и смелост да оголиш себе си. Стихосбирката на Албена Тодорова ми припомни каква е моята дефиниция за поет, а именно „човек, който забелязва красотата на нещата около него и намира думите, за да я покаже на останалите“. Поетите са онези, които умеят да намират поезията във всичко – от капчука, който не ти позволява да се застоиш под него до връзката между хорските взаимоотношения и чувствата им едни към други. Признавам си, че оформлението много ми хареса – от елегантните празни страници в началото и в края до мястото, което е оставено на стиховете да дишат – доказателството, че липсите ни ни…

Гарантирано приключение с „Грегор и гибелното пророчество“ – Сюзан Колинс
Ревюта / 26 март, 2014

Тук е мястото да си призная, че след прочитането на „Грегор Горноземеца“ не можах да се сдържа и трябваше да прочета и останалите части от „Подземни хроники“. Пиша това ревю в края на 2013-та и се надявам скоро да видим книгата преведена и на българския пазар. За няколко часа погълнах и втората книга и спокойно мога да кажа, че Сюзан Колинс се справя блестящо с продължението на историята, а при появата на самия Бейн просто ми отвъртя главата с елегантния plot twist. В „Грегор и гибелното пророчество“ Грегор е все повече един малък възрастен, отколкото детето, което беше в началото на първото пророчество – знае, че му предстоят битки и може би смърт, но е готов да защити малката си сестричка и бъдещето на Регалия. Горноземеца се учи да се извинява и да равни с околните си – преоткрива силите си и приема загубите, които (ще) понесе. Книгата е идеална за хлапетата в онази прекрасна впечатлителна възраст, в която вниманието им се раздвоява за секунди, мисълта им тече бързо и не толкова последователно и най-вече – възрастта, в която трябва да се научат да се подчиняват на авторитети, но да държат на собственото си мнение и да вярват в силите, които…

Няма рак. Няма настинка. Има зомбита. „Захранване“ – Мира Грант
Ревюта / 24 март, 2014

Знаете ли, затваряйки книгата, смело мога да заявя, че скоро не съм преживявала подобно приключение. А знаейки, че е едва първата част от трилогия, вече искам още. Още! „Захранване“ проследява проследява журналистическият възход на блогърите Джорджия Мейсън, позната като Джордж, и брат й – Шон. Блогъри във време, в което да си честен с читателите си и да си готов да заложиш живота си, за да им дадеш истината, не е въпрос на журналистическо образование, а на призвание. Трябва да започна отдалече – близо 25 години преди началото на действието в книгата,- за да разберете какво означава да си блогър. В началото на епидемията Келис-Амбърлий, която кара хората да зомбясват, конвенционалните медии нямат топките, за да се изправят пред обществото и да заявят колко е тежка ситуацията. Тогава начело на съпротивата срещу масовата дезинформация заставят блогърите – хората, готови да споделят опита си в момента, в който имат нова полезна информация. На техните опит и трупове лежат познанията за това, кое работи и кое – не, в борбата със зомбитата. „Истинските“ медии са били ограничени от правилата и регулациите докато в същото време блогърите нямали никакво друго ограничение освен скоростта, с която успявали да записват мислите си. Ние първи сме…

Имаш ли кого да обичаш? пита „Жената жерав“ – Патрик Нес
Ревюта / 21 март, 2014

Мина време откакто четох „Часът на чудовището“ и бях позабравила лекотата, с която разказва Патрик Нес. С „Жената жерав“ си го припомних и този човек отново ме накара да вярвам, че е способен да опише дори сапунен мехур като деликатес. А книгата е, ами, като сън изплетен от забравата на нощта – мъглив спомен, който се изплъзва в утробата на утрото, но който не искате да забравите и ви усмихва щастливо. От мен да знаете, „Жената жерав“ е много красива книга – оформлението на корицата е просто вълшебно. Това е точно видът, който книгата заслужава – и като история, и заради писането на Патрик Нес. Когато Джордж вади стрела от крилото на появил се от нищото жерав, не си представя, че светът му ще се промени за ден. Че скоро в студиото му ще влизе Кумико и ще му покаже какво значат понятията любов и прошка. Историята на жената жерав е забулена в мистерия – тя се появява от нищото, за да промени живота на всички герои. Тя е приказката наяве, която се случва на тези, които са имали нужда от нея. „Жената жерав“ е много влюбена и философска книга, много нежна и за хора с определена настройка. Книга за моментите,…

Кучешка отплата за „Човекът, който обичаше кучетата“ – Леонардо Падура
Ревюта / 19 март, 2014

„Човекът, който обичаше кучетата“ е доказателството, че за да усетите едно време е най-добре да погледнете света през очите на неговите обитатели, защото проумяването на подбудите, действията или бездействията на хората, оставили имената си в историята не могат да бъдат уловени от документите. Те трябва да се дишат, да се страдат, да се живеят. В ядрото на книгата е историята на една противоречива и твърда личност – Лев Давидович Троцки и неговото низвергване и обезоръжаване от комунистическата машина. Човекът, който близо 3/4 век преди 1984-та преживява ужаса на това да бъде изтрит от живота и делата си. „Едновременно с това името му, първо оклеветено, а после напълно обругано, започна да се заличава от исторически документи, чествания на годишнини, журналистически статии, дори от фотографии, докато почувства как се превръща в едно абсолютно нищо, в бездънна яма в паметта.“ В същото време това е историята и на Рамон Меркадер, изиграл зловещата си роля в театъра от събития, режисиран от червената идея. А разказът води Иван – и той, като всички останали, просто пометен от историята, без да остави името си в нея, но преживял и усетил теглото й. Леонардо Падура е взел мазния и цапащ графит на ежедневието на тези хора, прекарал…

Крещящи изгубеност „Машини за любов“ – Момчил Николов
Ревюта / 17 март, 2014

След прочитането на „Горният етаж“, естественото следствие на нещата бе да стигна и до другите части от трилогията „Кръглата риба“. Попаднах на „Машини за любов“ напълно случайно и нямаше как да не я спася, откупувайки книжното й тяло за 2 лв. И ето, че след третата част, можех да пристъпя към първата, макар да няма никакво значение как точно се четат. Книгата ме върна в сладки спомени по една изгубена част от миналото ми, разхождайки ме из места, които няма как да си спомням без сантимент. И след вулгарността на „Горният етаж“, „Машини за любов“ ми се стори преизпълнена с нежни прозрения. Ако трябва да опиша книгата с две думи, биха били лирична вакханалия. Дълбоко откровена и в същото време – естествена и абсурдна. Ако си позволя да перифразирам познатата фраза „секс, наркотици и рок’н’рол“, то „еротика, алкохол и изкуство“ е екстрактът от „Машини за любов“, допълнен с малко философски привкус и (повече) лирични отклонения. Но пък иначе, вадещ копнежи и страхове от депата, в които си ги скрил, Момчил Николов просто грабва с кратки откровения от типа: „Стана ми тъжно – бях пълен със спомени, а никой не знаеше за тях.“ „Машини за любов“ е разходка по света и…

Забавна, пъстра и практична „Готварската книга на леля Ог“ – Тери Пратчет
Ревюта / 14 март, 2014

Ако можех да избирам свят, в който да живея, това щеше да е Света на Диска и, по възможност, щях да направя леля Ог своя приятелка. Първо, защото никак не е зле да познаваш вещица и второ, защото леля Ог е точната вещица, ако имаш нужда от закрила и забава (никой да не казва на баба Вихронрав!) Като оставим настрана това, че са поднесени като на шега, то спокойно може да се каже, че в книгата всъщност присъстват доста прилични рецепти, които могат да бъдат приготвени от всеки с достатъчно желание да експериментира. „Готварската книга на леля Ог“ е едно малко съкровище минимум защото в нея е набутан целият Диск-ов фолклор, с все тролове, джуджета, върколаци, пикси и човеци – същински алманах с прекрасните си илюстрации. Първа част – „Рецепти“ е мястото, откъдето ще разберете как се приготвят любимите кнедли на сержант Ангуа, каква е диетата на лорд Ветинари, как да си направите прилични плъхове на клечка и не на последно място технологията на производство на филийки с масло от Леонардо от Куирм. От втората част (и по-забавна) – „Етикеция“ не очаквайте съвети от кой нож да започнете и как да го държите на прием. От нея ще научите как…

Историята на едно разпадане в „Блажени са блажените“ – Ясмина Реза
Ревюта / 12 март, 2014

„Блажени са блажените“ е опит да разкрие вътрешно-семейните и приятелски връзки между двадесет и един души от различни поколения, с различни професии, място в обществото и разбирания. Хора, навързани едни с други. Мога да я опиша като сборник от кратки разкази за собственото щастие, през които прозира цялостната тъжна картина на едно разбито семейство. Да осъзнаваш собственото си щастие е трудно – всеки се бори за нещата, които няма и не проумява колко много същевременно има. Смяташ, че синът ти е лош, защото е мързелив? Ами, ако се мислеше за Селин Дион? Смяташ, че жена ти прекалява, държейки да купи конкретен вид сирене? Ами, ако ти изневеряваше? Съпругът ти те дразни с постоянното си присъствие? Ами, ако се лишиш от него завинаги? Книгата е опит да покаже колко сме свързани помежду си и как всички сме брънки във веригата от любов, предателства, търсене, вина, обвинения, прошка и изкупуване на грехове. И, въпреки неинтригуващата тема, Ясмина Реза успява да създаде нещо интересно с описването на толкова много различни гледни точки над една ситуация и неедностранния поглед над света.   Сега забелязвам, че в записките си за книгата на няколко места съм започвала в думите „има нещо…“ и това е така. Има нещо…

Изтръгнати из корен, присадени на „Непривична земя“ – Джумпа Лахири
Ревюта / 7 март, 2014

Първата ми реакция, когато взех книгата в ръце, простете инфантилизма ми, беше „Искам я! Вижте само корицата – има дракон и лего на себе си!“ Такава съм си – дайте ми книга, дракони и лего и съм ваша. Но, оставяйки моята реакция на страна, трябва да се признае на художника Райчо Станев, че корицата е прекрасна. За книгата мога да кажа много неща. Мога да говоря дори само с прилагателни, извиращи от дъното на душата – шарена, направо пъстра, разнообразна и изпълнена с любов. Четеше ми се нещо индийско – нещо колоритно, с разнолики образи и задъхващо се в багрите на собственото си съществуване. И го намерих в разказите на Джумпа Лахири. Самата тя, като част от второ поколение имигранти, е поставена пред търсенето на собствена идентичност. Разкъсвани между очакванията на традиционната общност, от която идват и собствените си чувства на опитващи се да паснат навсякъде индивиди, това поколение изглежда обречено. „Тези мъже не се интересуваха от нея. Те се интересуваха от някакво митично създание, родено от сложна верига от клюки, съвкупност от доброжелателни мнения на индийската общност, според която тя беше застаряващо, неоценено дете-чудо след дългогодишните курсове по бхарата натям и перфектните резултати от САТ.“ „Непривична земя“ е като…