Да се загубиш в очарованието на една бленувана целувка в „Асамтой“ – Етгар Керет
ревюта / 6 февруари, 2014

Отдавна се канех да прочета нещо на Етгар Керет и да разбера има ли причина Книжен Жор да ми го хвали толкова. Признавам си, започнах да го чета с подозрение, но спечели вниманието ми още на първата страница с изречение като това: „Затворена в теб (тайната) сигурно звучи ужасно, й казваш, но то е заради акустиката. Ако я изкараш навън, изобщо няма да изглежда толкова зле, ще видиш.“ И така, успокоена, че ще се радвам минимум на подобни проблясъци, продължих да го чета с лекота, макар и да съм му малко сърдита, че понякога оставя разказите си с край в нищото и без решение. Кратки и чудновати, разказите на Етгар Керет разкриват пред очите на читателя истории, изпълнени с любов от най-различни видове – бащина, синовна, между любовници и дори имагинерна. „Целувка по устата в Момбаса“ е разказ чието име ще запомня, при все че нямам навика да го правя. И не се срамувам да си призная, че ми е любим в сборника, па макар и да е любим на всички. Дори само заради него, „Мисъл във формата на разказ“ и „Гуровата теория за скуката“ си заслужава четенето. Необичайни и малко сбъркани социално, историите в „Асамтой“ доказват, че Керет е…