Да следваш любовта през времето и пространството „Пълноземие“ – Николай Теллалов
Ревюта / 27 февруари, 2014

„Долната земя е там, където виждаш Земята над главата си…“ или с други думи – Дичка, моето момче, здравата си я загазил. Още откакто се влюби в змеица. Да пиша за „Пълноземие“ след „Слънце недосегаемо“ е, меко казано, странно. Но сега, след (пре)прочитането и на двете книги спокойно мога да заявя, че именно в „Пълноземие“ Теллалов дава заявка за сериозната материя, към която върви в „Слънце“-то. И макар тази книга да е повече екшън, отколкото любовна или каквато и да било друга история, сред страниците й отново си личи мечтателя-трезвомислещ идеалист, който я е писал. Личи си вечно търсещият философ. „- Истините се дишат, ядат, пият, любят, мразят и убиват. Но не се четат. Те се живеят. – И колко истини има? – Истината е константа. Променлива величина е търсещият я.“ Смело твърдя, че на втори прочит, „Пълноземие“ не е изгубила и грам от очарованието, на което се насладих преди десетина години. А имайте предвид, че това е доста време и тогава бях млада и впечатлителна. Припомних си колко е приятно, а и с каква лекота се чете книга, която е редактирана и коригирана, книга, която си има всички бележки, пък били те и изнесени в края, а не под…

Вярата, най-позитивният начин да оцелееш „Наръчник на оптимиста“ – Матю Куик
Ревюта / 20 февруари, 2014

След близо двуседмична почивка от четене, да отворя „Наръчник на оптимиста“ бе едно малко позитивно откровение. Сблъсъкът с бясно изпълненият с имагинерна надежда свят на Пат ми дойде като глътка въздух във време, в което имах нужда да си припомня, че всичко е тленно. „Наръчник на оптимиста“ е книга за времето, когато облаците са се сгъстили над главата ти и слънчевите лъчи са спрели да прозират през тях. Книга за времето, когато си загубил позитивизма си и усмивката ти е посърнала. Главният герой, Пат, е човек с истинска каша в главата си, с хвърчащо и малко объркано за реалността съзнание. Той се държи по детински наивно и объркано, но пък е човек, който винаги търси и вижда щастливия край във всяка история. Пат е човек, с когото всеки има нужда да се срещне. „Наръчник на оптимиста“ не е от книгите, които са благодатни за цитати, макар неловкият хумор на Пат понякога за увлича поне една дълга усмивка. Тя е книга за литература, любов, американски футбол и танци. Тя е поглъщаща книга и за това колко са важни книгите и как те са реално отражение на света. Тя е доказателството за това, че трябва да си малко луд, за да не спираш…

Да се загубиш в очарованието на една бленувана целувка в „Асамтой“ – Етгар Керет
Ревюта / 6 февруари, 2014

Отдавна се канех да прочета нещо на Етгар Керет и да разбера има ли причина Книжен Жор да ми го хвали толкова. Признавам си, започнах да го чета с подозрение, но спечели вниманието ми още на първата страница с изречение като това: „Затворена в теб (тайната) сигурно звучи ужасно, й казваш, но то е заради акустиката. Ако я изкараш навън, изобщо няма да изглежда толкова зле, ще видиш.“ И така, успокоена, че ще се радвам минимум на подобни проблясъци, продължих да го чета с лекота, макар и да съм му малко сърдита, че понякога оставя разказите си с край в нищото и без решение. Кратки и чудновати, разказите на Етгар Керет разкриват пред очите на читателя истории, изпълнени с любов от най-различни видове – бащина, синовна, между любовници и дори имагинерна. „Целувка по устата в Момбаса“ е разказ чието име ще запомня, при все че нямам навика да го правя. И не се срамувам да си призная, че ми е любим в сборника, па макар и да е любим на всички. Дори само заради него, „Мисъл във формата на разказ“ и „Гуровата теория за скуката“ си заслужава четенето. Необичайни и малко сбъркани социално, историите в „Асамтой“ доказват, че Керет е…