„Аксолотъл [прегазен на пътя]“ – Хелене Хегеман
ревюта / 22 януари, 2014

Истината е, че не мога да си представя причината за написването на тази книга. И, макар да се е рекламирала като, цитирам, „книгата, която скандализира Европа!“, грам не разбирам какво толкова скандално има в нея. Да, изпълнена е със секс, насилие и наркотичен унес по улиците и в тайните местенца на Берлин, но в XXI век да се скандализираме от съществуването на подобни неща е просто нелепо. „Аксолотъл [прегазен на пътя]“ е своеобразен дневник на главната си героиня, 16-годишната Мифти – едно изтерзано и съсипано от (липсата на) родители човешко същество. Книгата е едно пълно с безнадеждност и отчаяние емоционално пътуване – пълен психо-хаос, плуващ в перманентна наркозависимост. „Все пак това си е съвсем егоистично нещо, „чукането“. Искаш да те желаят; искаш да доставиш радост на другия, защото това на теб ти доставя радост. Искаш да си секси и да се харесаш на другия. Искаш оргазъм. Понякога, като спя с някого, пъшканията не са съвсем истински може би. Или пък са. Дали не се преиграва? Струва ми се, че този животински инстинкт в началото (на който по правило не се хващам) служи единствено двамата да се вкопчат един в друг. Природата си го е нагласила. След това законно мога да…