„Виенски апартамент“ – Радостина Ангелова
ревюта / 15 януари, 2014

Наскоро ме попитаха какво трябва да значи „женска книга“. Ето го и отговорът. „Виенски апартамент“ е женска(та) книга – такава, която се чете с повече разбиране, пречупена през женски мироглед; такава, която повечето мъже биха намерили за ‘лигава’, докато жените биха я нарекли нежна и откровена; такава книга, в която любимите пасажи на двата пола се различават. Радостина Ангелова е написала роман-бижу, сякаш изкован (не мога да напиша „изкован“ за женски роман!, нека бъде изплетен). Роман-бижу, изплетен от отделни истории, всяка от които текстово ювелирно произведение. Успяла е да опише пътуването към себе си чрез едно физическо такова – отдалечила е героинята си от проблемите й, давайки й възможност да ги погледне през призмата на разстоянието. Най-вече, „Виенски апартамент“ е книга, изтъкана от малки пророчества, промъкващи се между страниците. Пасажите с наклонен шрифт откриват вълшебства пред читателя, давайки му обещания от утрешния ден и именно те напомнят, че в нечия история се крият още хиляди други, а красотата е в детайлите. „А жената, която също бе видяла, осъзна, че грехът на Ева не е бил в изяждането на ябълката. Грехът й е бил, че сама се е поддала на властта на мъжа, обръщайки се по гръб. Мъжът до този момент я любел…