„В черно като полунощ“ – Тери Пратчет
Ревюта / 13 януари, 2014

С риск да бъда затрупана с камъни, признавам че писането на Тери Пратчет ме забавлява, но не прекалено. Обикновено просто ме изумява с хрумванията си, блестящи до гениалност. Обаче! „В черно като полунощ“ ме изненада много приятно и се посмях от сърце. Толкова е забавна, че смело я препоръчвам дори на нефеновете и най-вече на тези, които се чудят дали да подхващат Пратчет. Е, захващайте се – заслужава си! „В черно като полунощ“ или „I Shall Wear Midnight“, както е оригиналното заглавие е от поредицата за Тифани Сболки – младата магьосница от Краище, нагърбила се сякаш с мъките на целия свят. Тифани знаеше, че вещерлъкът не е лесна работа, но не е предполагала, че службата й не свършва и не свършва, че хората очакват от нея да е вечно готова да реши проблемите им и най-вече, че нейното лично късче щастие може и да й се изплъзне. След сблъсъка със Зимоковеца, Тифани вече е познато име във вещерския свят, но една злополучна (чужда) магия я прави цел на архиврага на вещиците и играта на котка и мишка започва. Естествено, там са и Нак Мак Фигъл – малките сини защитници, които не биха позволили нещо лошо да се случи на тяхната мъненка…