„Любов на Boogie street“ – Златко Ангелов
Ревюта / 6 януари, 2014

Истината е, че в последните два часа си събирам мислите, опитвайки се да реша дали мнението ми за книгата е по-скоро положително или съм разочарована. Защото Златко Ангелов е успял доста нежно да опише в трите разказа нуждата да бъдеш обичан и да обичаш, написвайки едно почти сексуално освободено произведение. В трите разказа говори за любов с една приятна меланхолия, нашепваща за преплетени тъга и похот. Но в същото време книгата е просто недовършена. Доколко книгата представлява свързани помежду си разкази, доколко е цялостен роман, ще оставя на читателя да прецени сам за себе си. Няма да ви разказвам какво става в книгата, но е факт, че Дейвид Рот  от „Ранчото на мисионерите“ е единственият герой, на когото повярвах напълно и това силно ме подразни. Той беше този, в чието сляпо успокоение, че жената, която не може да има, е лесбийка не се усъмних. Той беше начетеният коцкар, изпълнен с нуждата да вярва, че не е имал шанс, за да спаси мъжествеността си. И толкова. „Но когато дъщеря ми, единствената ми останала жена, която обичах едновременно страстно и бащински, реши да промени толкова драматично хода на съществуването си, започнах да осъзнавам, макар и бавно, с голяма мъка, своята отговорност. Нейният живот…