„Тенарон“ – Лена Крун
Ревюта / 3 януари, 2014

„Поща от друг град“ – подзаглавието директно насочва към съдържанието на книгата, а именно – 30 писма написани в Тенарон към любимия на героинята попаднала в света на гигантски растения и буболечки. „Тенарон“ е не просто красиво написана, а направо изваяна от думи. Разказите са пълни с красиви прозрения и сюрреалистични гледки, изпълващи бавно полезрението на читателя. Създават света на Тенарон с изящество и разбиране за кръговрата, който контролира живота на всяко едно същество. Живот, смърт, градеж и разграждане се редуват с лекота в света на буболечките. „Тенарон“ е разказ за чужд и странен свят, в който довчерашният ти другар може да се появи пред очите ти в нова форма след претърпяна метаморфоза; свят, в който кралството не е кралство, а кралицата приема като заплащане само щастливи спомени. Бихте си помислили, че Тенарон е място на видения в нечий сън и може би ще сте прави. Разказите трябва да се поемат или бавно, на глътки, преди лягане, или наведнъж, за да не спреш и да се замислиш за чудния им свят.   Това бяха добрите думи, които можех да кажа за „Тенарон“, но истината е, че разказите не ме доведоха до никъде, макар и крайната метаморфоза на героинята да беше…