„Морелси“ – Чайна Миевил
ревюта / 30 декември, 2013

Задържах тази книга повече от месец, докато стане време да се кача на влак, който да ме откара вкъщи за празниците – бях си наумила, че трябва да чета книгата сред нежното потропване при сблъсъка на влаковите колела & релсите. & след като изчаках идеалния саундтрак, който да озвучава четенето на „Морелси“, спокойно потънах в разказа за сурови хора, лов на грамадни къртове & повече поклони към кралете на жанра, отколкото съм виждала до момента в една книга. Отгърнах „Морелси“ & попаднах в свят, в който дори използването на съюзът ‘и’ отдавна е заместено с оплетеното ‘&’, символизиращо непрестанната & несвършваща плетеница от релси, опасали земната повърхност. Свят, в който не стъпваш между релсите, ако имаш капка разум & страниш от земята, знаейки че можеш да бъдеш погълнат от някой от безбройните зверове, криещи се под повърхността. С тази книга Чайна Миевил отдава дължимото на майсторите  на фантастичния жанр & техните отрочета, с които сме отрасли – Франк Хърбърт & неговите вечно бродещи червеи, братя Стругацки & незабравимата „Пикник край пътя“, Даниел Дефо с неговите Робинзон & Петкан, & не на последно място – Херман Мелвил & неговия бял кит, претворен тук в кърт с цвят на кост. От мен да знаете…