Забравете Харуки, направете път на Рю Мураками с „Децата от гаровия сейф“
ревюта / 17 декември, 2013

Забравете за Харуки, дайте път на Рю Мураками! Тъкмо се бях зарекла да не пипна книга на Мураками повече през живота си и „Жанет 45“ ме изненадаха, изкарвайки на пазара не трудночетимия Харуки, а дългочакания Рю Мураками. Прочетох задната корица на книгата и само толкова ми беше нужно, за да се впусна в откровения разказ за двете изоставени в гаровите гардеробчета деца. Поради някаква причина не съм си представяла, че в Япония се изоставят деца, още по-малко по подобен жесток начин – опаковани в кашонче, напъхани в гардероб и заключени там в очакване на смъртта. „Децата от гаровия сейф“ ми подейства отрезвяващо след като седмица преди това бях чела „История на 47-те ронини“ и се бях върнала в Япония отпреди няколко века, където честта бе по-важна от живота. И изведнъж БАМ! – попаднах в свят на похот, плът и интереси. И когато споменавам, че в книгата свободно се говори за секс, имам предвид разкрепостен, истински и ненапудрен. Говори се за смърт болезнена, грозна, кървава и жалка. За ярост по-истинска дори от кървавите белези, които оставя. На Кику му се прииска да се втурне нагоре по стълбите и да пребие жената в черно бельо. И не само нея – искаше му…