„Морелси“ – Чайна Миевил
ревюта / 30 декември, 2013

Задържах тази книга повече от месец, докато стане време да се кача на влак, който да ме откара вкъщи за празниците – бях си наумила, че трябва да чета книгата сред нежното потропване при сблъсъка на влаковите колела & релсите. & след като изчаках идеалния саундтрак, който да озвучава четенето на „Морелси“, спокойно потънах в разказа за сурови хора, лов на грамадни къртове & повече поклони към кралете на жанра, отколкото съм виждала до момента в една книга. Отгърнах „Морелси“ & попаднах в свят, в който дори използването на съюзът ‘и’ отдавна е заместено с оплетеното ‘&’, символизиращо непрестанната & несвършваща плетеница от релси, опасали земната повърхност. Свят, в който не стъпваш между релсите, ако имаш капка разум & страниш от земята, знаейки че можеш да бъдеш погълнат от някой от безбройните зверове, криещи се под повърхността. С тази книга Чайна Миевил отдава дължимото на майсторите  на фантастичния жанр & техните отрочета, с които сме отрасли – Франк Хърбърт & неговите вечно бродещи червеи, братя Стругацки & незабравимата „Пикник край пътя“, Даниел Дефо с неговите Робинзон & Петкан, & не на последно място – Херман Мелвил & неговия бял кит, претворен тук в кърт с цвят на кост. От мен да знаете…

Колко боли от разплитането на заблудите – „От Космоса с любов“ – Станислава Чуринскиене
ревюта / 21 декември, 2013

Това, което е наистина впечатляващо в този роман е умението на Станислава Чуринскиене да влезе в главите на героите си и съгласно техните проблеми да забърка невероятно тънка психологическа драма. „От Космоса с любов“, като книга писана по реални случаи, доказва предупрежденията на Алис Милер за това как един детски организъм, растящ под неправилен родителски надзор може да бъде толкова сринат емоционално, че най-малкото, което ще му се случи е отпадането от училище. Как стресът може да доведе до лудост, анорексия и алкохолизъм, увличайки те в порочен кръг, водещ до натравяне на организма и пълното му изтощаване. Как липсата на възможност за контрол над личното (душевно) пространство може да доведе до отчуждаване и дори самонараняване. Станислава Чуринскиене не осъжда героите си, а гласът й съвсем елегантно се промъква зад кадър, обяснявайки психологическите и физиологични проблеми, с които се среща Ангелина. Описва масовата лудост, разразила се по онова време благодарение на дупката отворила се в нуждата на българите да бъдат зависими. Разпростира цял килим от последствия от сляпата вяра на хората, че са избрани за нещо по-голямо от личното им бъдеще – хора предимно объркани и лабилни, имащи нуждата да вярват, че са специални. И нагласящи реалността в главите си с личната…

Забравете Харуки, направете път на Рю Мураками с „Децата от гаровия сейф“
ревюта / 17 декември, 2013

Забравете за Харуки, дайте път на Рю Мураками! Тъкмо се бях зарекла да не пипна книга на Мураками повече през живота си и „Жанет 45“ ме изненадаха, изкарвайки на пазара не трудночетимия Харуки, а дългочакания Рю Мураками. Прочетох задната корица на книгата и само толкова ми беше нужно, за да се впусна в откровения разказ за двете изоставени в гаровите гардеробчета деца. Поради някаква причина не съм си представяла, че в Япония се изоставят деца, още по-малко по подобен жесток начин – опаковани в кашонче, напъхани в гардероб и заключени там в очакване на смъртта. „Децата от гаровия сейф“ ми подейства отрезвяващо след като седмица преди това бях чела „История на 47-те ронини“ и се бях върнала в Япония отпреди няколко века, където честта бе по-важна от живота. И изведнъж БАМ! – попаднах в свят на похот, плът и интереси. И когато споменавам, че в книгата свободно се говори за секс, имам предвид разкрепостен, истински и ненапудрен. Говори се за смърт болезнена, грозна, кървава и жалка. За ярост по-истинска дори от кървавите белези, които оставя. На Кику му се прииска да се втурне нагоре по стълбите и да пребие жената в черно бельо. И не само нея – искаше му…

Заплени детето в себе си с „Грегор Горноземеца“ – Сюзан Колинс
ревюта / 16 декември, 2013

Струва ми се, вече всички са схванали, че съм голям фен на Сюзан Колинс и нейните „Игри на глада“, а „Подземни хроники“ напълно затвърждава пристрастията ми . Единственият проблем на поредицата е… че тепърва ще излиза на български. Когато си взех „Игрите на глада“, купих цялата трилогия наведнъж, знаейки че няма да мога да ги оставя и ще искам да прочета следващата, и следващата, за да разбера края на историята. А вчера, когато прочетох „Грегор Горноземеца“ разбрах, че Сюзан Колинс отново ме е пленила и искам и останалите части от поредицата. „Грегор Горноземеца“ е забавна, увлекателна и неспирна приключенска история. И не просто това – тя е от книгите, които са идеални да дадете на детето си, защото ще ги запознае с научно-популярни факти, които написани в учебниците седят сухо и трудносмилаемо. Именно в това е силата на детските книги – да събудят въображението на децата и покрай действието да им изградят представи за света, който ги обкръжава и за това кое е добро и кое – зло. „Грегор Горноземеца“ препоръчвам най-вече на родители, които чакат второ дете и по-голямото ревнува от бъдещото си братче/сестриче. Книгата ще запознае децата с любопитството на по-малките, нужната закрила от по-големите, ще им даде представи за…

Имената на героите от Капитола в „Игрите на глада“
статии / 13 декември, 2013

В предишната статия се запознахме с произхода на имената на героите от Окръзите, а сега идва ред на тези от Капитола на Панем. Името на държавата Панем идва от латинската дума за хляб – panem, а причината Сюзан Колинс да я избере идва от сентенцията Panem et circenses – Хляб и зрелища. Думата Капитол за име на столицата, от латинското capito – глава, е идеална. Простото решение да наименуваш столицата си Столица отговаря на политическата система, която действа в страната – автокрация – система характерна за Древен Рим.     Сенека Крейн / Seneca Crane Сенека е бил придворен философ на трима римски императори, също така наставник на Нерон и човекът, прикривал жестокостите му. Докато нещата не ескалират, бива обвинен в измяна и последствие се самоубива по заповед на императора. Умението на Сюзан Колинс да борави с думите отново проличава във фамилията, която е избрала за главните гейммейкър, а именно Крейн. Crane освен жерав означава и ‘колебая се’, а всички знаем, че именно това изяде главата и службата му. Ще ви споделя и че една от основните храни на жеравите са… боровинките. Кориолан Сноу / Coriolanus Snow Гней Марций Кориолан – Гай или Кориолан е рисмки пълководец, чиято гордост, неразбиране и твърдост води до стълковления…

Припомнете си какво е чест с „Историята на 47-те ронини“ – Джон Алин
ревюта / 11 декември, 2013

За каква култура ще си говорим може да се познае и само по вида на социалната стълбица, състояща се от самурай, фермер, занаятчия и търговец  в Япония от IIXX век, когато се развива историята. Нека повторя: Воин, Фермер, Занаятчия и Търговец. Най-отгоре, разбира се, е господарят – бил той даймио или самият император, следва го защитника му, преизпълнен с чест воин. След тях идват хората, създаващи чрез труда си стока – фермери и занаятчии. И чак тогава се нареждат тези, които се щадят, изкарвайки прехраната си не с физически труд, а с търговия. Можете ли да си представите подобна социална стълбица сега, в XXI-ви век? Ако можете – за мен ще е чест да поговорим за „Историята на 47-те ронини“, ако ли не – подгответе се за пътуване във времето. Пътуване към времена, в които хората са знаели какво е отговорност към рода. Всички сме чували, че японците са хора на честта, но истината е, че малко сред нас са способни да си представят за какво реално става дума. Честта на японецът е това, което го отличава от останалите. Когато през 2007-ма година японският министър на земеделието се самоуби след като се бе уличен в корупция, светът беше учуден. С извършването…

На Панаир по време на криза – за всекиго по нещо
статии / 10 декември, 2013

Като дойде Коледният панаир и всички книжни души се разчустват – Христо написа поредния книговодител, Преслав пък сърцераздирателна подкана да си вземете куче, което чете, а КниЖорамата на Жор обобщи нещата, на които се е насладил през годината. Въобще – мъжете се разнежиха, докато на мен ми се иска да съм практична. Очаква се издателствата да продават книгите си с 20% надолу – без онова ужасно голямо ДДС. Т.е. – на Панаира е евтинийка, ама не съвсем. Нека не забравяме, че книгите са скъпо удоволствие, дори и да ни пренасят в още по-ценни светове. Определям бюджет около 100лв и ще се опитам да вкарам в него книгите, които аз лично не бих пропуснала да купя да близките си и развълнувано да подаря още сега – майната му на чакането на празника! На всекиго съвсем искрено препоръчвам „Сонет 130“ („Жанет 45“ номер 326 – 14 12лв ) – Ганка Филиповска така е остъргала реалността в разказите си, че чак те боли от осъзнаването, че хора с такива съдби има. Че те не са художествена измислица, а живеят на съседната пресечка, през един блок или дори в съседния апартамент. „Трънски разкази/Балканска Сюита“ („Сиела“ номер 339 – 14 12лв) е сборник, в който се кълна безрезервно. Плакала съм и…

Имената на героите от окръзите в „Игрите на глада“
ревюта / 9 декември, 2013

  Чудили ли сте се какво значат имената на трибутите от „Игрите на глада“? Какво значи името на Катнис или Хеймич? Какво цвете е Прим и какво растение Ру? Наскоро препрочитах трилогията „Игрите на глада“ и на второ четене фактът, че никъде не са обяснени имената на героите, ме подразни една идея повече, отколкото първият път. Иска ми се да коригирам тази грешка и да ви разкажа нещичко за имената, произхода им и личностите, които са ги носили, за да разберете героите на Сюзан Колинс и колко внимателно е подбирала и мислила за начина, по който ги е нарекла. Първо ще обърна внимание на това как се казват хората от Окръзите, а след това – тези от Капитола. Катнис Евърдийн / Katniss Everdeen Katniss е другото име на растението Sagittaria latifolia, познато на български като Стрелолист. Няма нужда да обяснявам, че точността на Катнис с лъка директно се асоциира от името й. Фамилията Everdeen позволява вариации, но фактът, че самото растение в повечето случаи е многогодишно ме подтиква да насоча фамилията към думите започващи с вечно-. Примроуз Евърдийн / Primrose Everdeen Primrose или Primula vulgaris, позната още като Безстъблена иглика или само Иглика. В Русия е позната като Първоцвет. Игликата е весело растение, обагрено…

Блиц ревю за щастливия край на „1Q84“ книга трета – Харуки Мураками
ревюта / 2 декември, 2013

Ето, че най-сетне стигнах до края на третата книга от поредицата за света 1Q84. За да обобщя случилото се до момента – вожда на сектата от Сагисаке умря, Аомаме се крие след убийството му, а сектата е по петите й, Тенго чака смъртта на баща си, а Фука-Ери ту се появява, ту изчезва. Като за трета книга получаваме и трети герой, чиято лична история да допринесе за книгата и това е безформеният Ушикава – човекът нает от сектата, за да намери Аомаме и единственият, който се досеща, че връзка между нея и Тенго съществува. Ушикава е човекът, който читателят би трябвало да мрази, но до края просто съжалява. С чисто сърце мога да обявя книгата за длъжка и досадна на места – прочетох я след няколкомесечно отлагане и след като я затворих веднъж, съвсем спокойно ще забравя за нея. За мен писането на Мураками е прекалено объркано, прекалено неопределено между фантастично и нефантастично, за да ми се хареса и макар да пише увлекателно не мога да се възхитя от книгата така, както ако беше в една от двете крайности. Съответно я четох разсеяно, препрочитах някои пасажи, за да си припомням и това доведе до незадоволителното усещане, с което останах от книгата….