Могъщо, ярко, прежулващо „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
Ревюта / 27 ноември, 2013

Обичам я тая книга, обичам я! И искам всеки да я прочете. Защото е много лична, много откровена и много докосваща. Чак до оголване. Защото може да насълзи очите ти и да те разсмее с глас няколко страници по-късно. Защото по-истински влюбена в книга никога не съм била. Много думи са изписани за „Слънце“-то – предговорът събира имена като Атанас Славов, Бранимир Събев, Калин Ненов и Ангел Петров. Хора, които са описали с думите си всичко това, което Николай Теллалов е създал в книгата. Защото… Сякаш светлина от няколко слънца е събрал Теллалов за написването й. Събрала е магията му, подкрепена от много обич и много болка, и я влива директно във вените на читателя. Продънва небето от очаквания и разбива с фантазия. Историята започва от там, където свърши „Пълноземие“ – когато Радослав преминава през поредния Проход, а Верена заклева един вампир да го търси и да я извести, ако се появи нейде из Долната земя. Е, Радослав най-сетне улучва реалността и попада на Кашеп – планета подобна на Земята, но в реалността на змейовете. А когато установява, че този свят е във война, приключенията започват. И някъде там, докато се бие със зомбита, танкове и НЛО; сприятелява със змейове,…