Страшна и събуждаща „Балканска сюита“ – Петър Делчев
ревюта / 26 ноември, 2013

Отдавна бях зажадняла за нещо българско, хубаво и добре написано. Затова сборното издание на „Трънски разкази“ и „Балканска сюита“  дойде като манна небесна в една сутрин, когато кръвта ми имаше нужда от раздвижване. Вярвам, че не всеки може да усети силата на разказите, но тези които успеят, ще се молят за спасение. Потъваш, бе, потъваш! Давиш се в Ад-а на тези хора! Напълно преднамерено използвам хора, а не герои, защото Петър Делчев така добре е уловил трептенията на сърцата им, така е описал действията и подбудите им, че се питаш колко ли време е прекарал умислен как точно да го напише, за да вплете живота им в твоя. Тя таеше чувството си на вина, че никога не е казала, каквото трябваше да се каже, че никога не е направила каквото трябваше да се направи, че не е могла да даде това, което смътно долавяше, че би трябвало да дава на детето си. Напразни бяха страховете й, защото Добри бе мечтал майка му да го погали, да го прегърне, та поне малко да не се чувства нежеланият плод на младежкото й прелюбодеяние, а момчето на мама. Така живееха двамата – с голяма любов един към друг, която бе безполезна и ялова, защото…