Градът на радостта, градът на тъгата „Джойленд“ – Стивън Кинг
ревюта / 18 ноември, 2013

Не знам защо, но за „Джойленд“ не мога да напиша кой знае какво. Книгата просто остави една меланхолична наслада в душата ми и не ми идват думи, с които да ви разкажа за нея. Кинг започна да разказва и потънах неусетно в книгата – без нуждата да си водя бележки и без желание да спирам да чета, за да пия дори вода. Който си го може – си го може, а Стивън Кинг отдавна е коронован за крал на свръхествественото. Макар точно в тази книга то да не е много, пак е водещо за фабулата. Младият Девин Джоунс започва работа в увеселителния парк „Джойленд“ – близо до университета, далеч от любимата и за безсрамно малко пари. Но пък паркът крие своите тайни, а в тях – и купища очарование. Книгата се чете лесно и страшно бързо като за близо 350-те си страници. Има една невъзможна любов, няколко красиви любови, един медиум, няколко мъртъвци и доброто писане на Кинг на килограм. Все още не мога да реша в какъв жанр да поставя „Джойленд“, но може да се приеме, че е нещо средно-неопределено между кримка и романтична история с фантастичен елемент. Учудващото е, че Кинг малко претупва кримката, романтичната история развива набързо,…