Смелостта да си „Оцелелият“, когато Господ те вика да умреш – Чък Поланик
Ревюта / 15 ноември, 2013

Поланик или Паланюк – без значение от изговора или писането на фамилията му – Чък е проклет гений, а „Оцелелият“ – шедьовър! Чък Поланик, чиито герои се борят да намерят мястото си в обществото; Чък Поланик, който се оставя да бъде демонизиран заради темите по които пише; Чък Поланик, заради когото се дивех и псувах с кеф, четейки „Оцелелият“. Чък, който хваща една изтерзана американска душа и я разпъва на кръст, признание след признание. Тендър Брансън е израснал на място, където името му не е рядко и – в никакъв случай – признак на индивидуалност. В неговата църковна комуна това име получават всички непървородни синове на фамилията Брансън. Първородният е Адам, а всички сестри Биди-та. Разрешен е само един стил на обличане – безлично кафяво, безлично кафяво и пак безлично кафяво, а сексът е сведен до ужасяваща, но продължаваща рода нужда. В един момент обаче, Тендър Брансън се оказва последният от сектата, в която е отраснал. Оцелелият. Защото е единственият, който е пропуснал да се самоубие, тръгвайки доброволно към оня свят, следвайки „Божия повик“. Тендър Брансън иска да ни разкаже живота си. От началото до края. До неминуемия свой край. Защото Тендър Брансън знае тайната: Още първият път, когато срещнеш някой много специален, можеш да…