Горко ти, ако се замесиш със „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон
Ревюта / 7 ноември, 2013

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ с две думи е изключително забавна и задължителна за четене. Мога да наредя „Стогодишният старец…“ наред с шведски съкровища като „Покани ме да вляза“ и трилогията „Милениум“ и да допълня, че е един от най-забавните представители на съвременната литература, които съм чела. Не бях виждала такова количество невъобразимо забавни случки от четенето на „Приключенията на храбрия войник Швейк“, а услужливата съвест на Алан е направо бисер в калта. Стоте му години са изпълнени с приключения, куриози и време, в което могат да се научат много неща. Включително как се прави водка от козе мляко и атомна бомба, а ще се съгласите – това са все полезни умения. Ето как Алан Карлсон се озова в Испания. Пътуваха три месеца през Европа и по пътя срещнаха повече негри, отколкото някога бе мечтал. Ала още след като видя първия, изгуби интерес. Оказа се, че единствената разлика освен цвета на кожата беше в странните езици, които всички негри говореха, но това беше характерно и за белите, които живееха на юг от Южна Швеция. Професор Лундборг (евгеник и расист) трябва да е бил стреснат от някой негър като дете, мислеше си Алан. Подтикван от естественото си любопитство и вродената…