Разкази изпълзели от утробата на живота – „Сонет 130“ – Ганка Филиповска
Ревюта / 4 ноември, 2013

Не бъркайте Филипова Филиповска, защото „Сонет 130“ ще се помни далеч след като „Където ангелите падат“ отдавна е станало забравено издание. Разказите на Ганка Филиповска залепват за съзнанието и не пускат! Още ме преследва споменът за майката на Поньо – боса, разкървавена, прекършена – как обикаля и търси чедото си. А такъв спомен – вярвайте ми – горчи дълго. Знаете ли, Алис Мънро наскоро каза, че за да остане един автор в историята не е нужно някога да напише роман – разказите стигат. А Ганка Филиповска го доказва по най-добрия начин. Не знам откъде е намерила сили за такива чудовищни разкази, но „Сонет 130“ се вкопчва в съзнанието ти и дърпа да извади оттам всичката мъка, от която си се молел да се спасиш, пречупва те и те пита: „Имаш ли душа?“ И когато чета подобни разкази, вярвам, че Алис Мънро е много права и добре осъзнавам, че това ревю ще стане разпокъсано. Но знам, че щом прочетете „Сонет 130“ ще ми простите. Има два вида автори- такива, които ти вадят душата с памук и такива, които я изтръгват от теб, разкъсвайки и сърцето ти по пътя. Ганка Филиповска е от вторите. А да разгърнеш толкова емоция в тези 30 кратки разказа – това…