Да развиеш омраза към себеподобните – „Карта и територия“ на самотното съзнание – Мишел Уелбек
ревюта / 27 октомври, 2013

Четенето на „Карта и територия“ съвпадна с един антисоциален период, изразяващ се в стоене вкъщи и липса на желание за социално общуване. Такъв е и идеалният период за четене на тази книга. Когато ми я препоръчаха като книга за мизантропи, не се почудих и веднага я взех. Аз, като всеки работил в сферата на обслужването, в хората най-много мразя самите хора. Уелбек представя живота на няколко души, използващи работата си, за да се откъснат от света на хората – художникът Жед, архитектът Жан-Пиер, полицейският инспектор Жаслен и… своя – на писателя Мишел Уелбек. Героите му са все единаци, бягащи при възможността за близост с друго човешко същество. Действието в „Карта и територия“ тече бавно, пропито от френската меланхолия на 20-ти век. Това те кара да четеш книгата полека – както се опитва вкусно ястие и се отпива пивко вино. Книгата е едно потапяне в кулинарията, изкуството, архитектурата и фотографията на миналия век. Книга за конспирациите, манипулациите и (липсата на) критики в художествения свят, в който корпорациите имат по-тежка дума от тази на артистите. За света, в който притежанието води само до отчужденост. „Карта и територия“ е разговор за загубите и определенията, които сами даваме за себе си – за обществото ни, в…