Епопея на чувствата, омраза към „Свобода“-та – Джонатан Франзен
ревюта / 15 октомври, 2013

Дори да не е история като всяка друга, „Свобода“ просто се нареди за четене след „Между дните“ – друга завладяваща история на едно разбито от обстоятелствата американско семейство. Така, макар и добре написана, просто не можа да ме изненада толкова, че да се влюбя в нея. „Свобода“ обаче е дълбоко психологическа книга. Написана е с толкова добро разбиране за човешката емоционалност, че не мога да не призная Франзен за цар в това. Изградил е многопластови образи, които не всеки би могъл, а най-хубавото е, че те еволюират и се променят с годините напрежение, любовни разочарования и грешки, които се натрупват. Мен лично Франзен не ме накара да крещя с пълно гърло „Свобода! Свобода! Свобода!“, но ми даде усещане за спокойствие, че дори и нищо да не е наред, винаги има на кого да се опреш, ако си готов да признаеш провалите си. Дори в една Америка препълнена с индивидуалисти. Превърнал се в средностатистическа единица в американския експеримент по самоуправление, който бил изкривен от самото начало, тъй като избягалите от пренаселения Стар свят към новия континент не притежавали предразполагащи към общуване гени, а по-скоро били от хората, които не се погаждат добре с околните. Имаме американско семейство от средната класа –…