„Младостта на магьосника“ – Евгений Лукин
Ревюта / 8 октомври, 2013

Магии, уроки, любовни билета, проклятия и псувни – на това се крепи Русия, в която младият маг Глеб Портягин се е цанил чирак на известния магьосник Ефрем Нехорошев. Това е Русия, която умело съчетава вярата в неприкосновения християнски Бог с тази в суеверия и баене на каквото се сетите. Наред с най-простите наричания, Евгений Лукин е накаламбурил във вселената на книгата си техномагии, използване на природни стихии в домакинството, че и любовно биле в име родину. Направо ум да ви зайде! Глеб Портягин е нахакан хитряга, занимаващ се с шантавини на дребно. Докато не попада в затвора, преосмисля усета си към магията и тръгва да търси добър учител. Толкова добър, че дори и тайните служби са го нарочили. При това алкохолик. Ама какво ли съм тръгнала да ви разказвам, ще си прочетете сами! Разправят, че в езиците на северните народи имало двайсетина, ако не и повече думи за сняг. И при нас е така. Според речника на Дал: обущарят се нафирква, шивачът се отрязва, музикантът се насмуква, немецът се накърква, лакеят се налоква, господарят се насвятква, войникът – употребява. Ефрем Нехорошев, бидейки склонен към всички изброени действия, трудно издържаше на пости. Право да ви кажа, в „Младостта на магьосника“ Евгений Лукин е събрал…