Надигащите се мъртъвци и кълбото на желанията в „Пикник край пътя“ – Аркадий и Борис Стругацки
Ревюта / 1 октомври, 2013

Едва ли който и да било фен на фантастиката има нужда от напомняне кои точно са братята Стругацки и кои техни произведения ще се помнят вечно. А ако случайно някой не е запознат с „Пикник край пътя“ ще се радвам това ревю да помогне за срещата им. За пръв път прочетох „Пикник край пътя“ преди близо десетина години, а самият роман – около 30 преди това. Представете си сега как роман писан преди повече от 40 години все още има силата да разтърсва ума с прозренията си и безпогрешно да чертае облика на обществото ни. Представете си силата на роман, по който дори Тарковски прави филм. Малко за сюжета: Редрик Шухарт е сталкер. А сталкерът – това е контрабандист от Зоната на извънземно посещение – едно от петте места, на които могат да бъдат намерени зарязани от посетителите артефакти. Зоната е опасно място, където дебнат десетки познати и непознати опасности, но пък и лежат богатства – сред „месомелачката“ и „пачата на вещицата“ се въргалят „инакви“, „празнотии“ и „черни капки“. Сталкерът рискува здравето и живота си за „зеленички“, а Зоната не пуска никого жив, без да си плати. Пусна ме Зоната. Пусна ме подлата. Мръсница. Жив съм. Новаците не могат да…