Религиозно-вампирската „Захапи за врата“ – Тери Пратчет
Ревюта / 26 септември, 2013

„Захапи за врата“ беше… по-забавна от всичко, което съм чела на Пратчет. Което не е чак толкова много и е предимно от Света на диска, но все пак е база за сравнение. И „Захапи за врата“ се справи подобаващо. Истината е, че преди да започна книгата попитах най-близкия си Пратчет фен да ми избере нещо, което наистина ще ме забавлява, знаейки че не ми е чак толкова на сърце. И „Захапи за врата“ се оказа точното попадение. Защото къде иначе ще се случи Баба Вихронрав да остане непоканена на най-важното събитие в Ланкър? Къде иначе крал Верънс ще забърка кашата на кашите и ще се наложи съпругата му Маграт и двуседмичното им дете да спасяват положението? Къде Баба ще прояви главознанието си по най-елегантен и ефективен начин? И дали Баба може да бъде прекършена? Фабулата се върти около глупостта на бившия шут (по настоящем крал) Верънс да покани семейство вампири на кръщенето на новородената си дъщеря. А те сякаш само това са чакали и пристигат с идеята да останат и да поставят под контрола си цял Ланкър. Ланкър обаче си има своите вещици, а за разкош – и един появил се за кръщенето омниански пастор. И, те ти Пратчеровски религиозно-вампирски бъркоч…