Абсурдната „Как да говорим за книги, които не сме чели“ – Пиер Байяр
ревюта / 24 септември, 2013

Рядко книга ме е отблъсквала дотолкова, че да я (до)чета с отвращение. А я дочетох, защото се бях заинатила да разбера казва ли изобщо нещо тази книга или е писана заради самото писане. И установих второто. Самият автор се позовава на хипотетични ситуации, ситуации от книги (т.е. родени от нечие въображение) и кошмари… като цяло – примери далеч от реалния живот. А подобни изречения ме карат да мисля, че автора не е чел дори една книга изцяло, истински и съсредоточено през живота си: По-голяма част от времето ние ги преглеждаме (книгите). Това понятие може да се разбира поне по два начина. В първия случай преглеждането е линейно. Читателят започва текста от началото, после започва да прескача редовете или страниците и се насочва, достигайки го или не, до края. При втория случай прегледът е кръгов, читателят не усвоява подреденото четене, а се разхожда из творбата. А когато стигнах до този пасаж мандибуларният ми ъгъл претърпя рязко увеличаване: Идеята за четенето като загуба – без значение дали тя се осъществява вследствие прегледа на книга, нещо чуто (казано) или прогресивно забравено, а не за четенето като печалба, е главна движеща психологическа сила за този, който иска да стигне до ефикасна стратегия за измъкване…