Приказен, забавен и мъничко кървав „Звезден прах“ – Нийл Геймън
Ревюта / 20 септември, 2013

Първо бързам да си призная прегрешението, а именно – гледала съм филма преди да прочета книгата. И… харесах и двете. Не бързайте да хвърляте камъни, все пак ги харесах заради различни неща, които няма как да конкретизирам без да разкрия разликите в сюжетите. По мое мнение от „Звезден прах“ не лъха на типичния Геймън. Тук го няма дългото развлачване на действието, макар все пак героите ни да обикалят дълго, за да стигнат до хепи енд-а. Макар да не липсват приключения, го няма онова забавяне на сюжета, което ме дразни в писането на Геймън. Фабулата, предполагам, всички я знаят – младият Тристан вижда падаща звезда, докато ухажва красивата Виктория и й обещава да й я поднесе като предсватбен дар. Така започва търсенето на звездата. Междувременно останалите наследници Бурелом са заети да се избиват един друг в търсене на скъпоценния камък, който ще направи намерилия го осемдесет и втория владетел на кралството. Трябва да се отбележи, че за пръв път Нийл Геймън не ми дотегна – вероятно заради краткостта на историята и (защото знаейки края) не бързах да разбера докъде най-сетне ще ме докара и аджеба дали няма пак да претупа историята. Изненадах се приятно от „Звезден прах“ – оказа се иронична,…