Малко плащещата и много разтърсваща „Стая“ – Ема Донахю
ревюта / 19 септември, 2013

„Стая“ не е детска книга. Нека корицата не ви заблуждава. Тя е книга за възрастни, които имат нужда да си припомнят, че всъщност имат много. Минимум, защото имат контрол над живота и свободата си. Джак е на прясно навършени пет години. Той живее в Стая. В Стая има Телевизор, Вана, Маса и още малко на брой единични предмети. Джак не знае, че в Телевизор вижда свят извън Стая. Джак не е излизал от нея. „Стая“ първоначално звучи малко наивно заради Джак, който си има само Мам и своите въпроси. Книгата е малко обсебваща и клаустрофобична – една стая, трима герои и еднообразието на деня. Докато един ден токът не спира и Мам се вижда принудена да обясни на своя син, че има и друг свят навън. Защото само от това зависи съществуването им. Трудно се говори за „Стая“ без да се издаде част от сюжета й, именно защото засяга наболял в целия свят проблем – отвличането и насилственото задържане (най-вече) на жени. Ние сме като хора в книга, която той на никого няма да даде да прочете. Книгата се заиграва с любопитството на читателя, а аз лично имах нуждата да знам, че ще има хепиенд, за да мога да я чета…