Богът на загубата, "Богът на дребните неща" – Арундати Рой
Ревюта / 31 август, 2013

„Богът“ и аз се срещнахме случайно – той бе оставен от разсеяната ми колежка на работа, а аз, погълната от мисли, бях забравила да си взема книга. Така се сблъскахме една с друга – аз с любопитство, а книгата – с нежност. „Богът на дребните неща“ е лична среща с едно измъчвано от собствената си кастова система общество – историята на няколко непозволени влюбвания, на незаконни посегателства над духа и телата на беззащитните деца и възрастни и не на последно място литературно въплъщение на Индия – красива и нежна, изписана и жестока, вълнуваща и равнодушна. „Богът…“ не може да бъде разказана, тя трябва да бъде самопрочетена и преживяна. Папачи не допускал парии в къщата си. Никой не би ги допуснал.Не им се разрешавало да пипат нищо, което докосват докосваемите. Кастови индуисти и кастови християни. Мамачи разказваше на Еста и Рахел, че си спомняла как, когато била момиче, параваните трябвало да отстъпват заднешком с метла и да измитат следите от стъпките си, да не би някой брамин или сирийски християнин да се оскверни, като случайно настъпи тези следи. По времето на Мамачи на параваните, както и на другите парии, не било разрешено да ходят по шосетата, да покриват горната част на…