Смъртта стачкува в "Приумиците на смъртта" – Жозе Сарамаго
ревюта / 31 юли, 2013

Нобеловият лауреат Жозе Сарамаго се завръща на български с поредната си книга, която не мога да определя като завладяваща интереса, но като достатъчно добра, за да го ангажира. Настъпва деня, в който нито един човек не умира – дори и с летални рани, дори да им е дошло времето да погледнат смъртта в очите, дори да се опитват да се самоубият. Никой не умира в тази страна. Само и конкретно. И докато отвъд границата й законите на живота продължават да важат, конкретната страна се раздира от проблеми, които никой никога не е смятал, че ще настъпят – старческите домове и болниците се пълнят, погребалните агенции и гробарите изпитват недостиг на работа, мафията си намира ново поприще, а министър-председателят е поставен в най-сложната ситуация – да отговаря за въпроси далеч отвъд възможностите му. Църквата през това време се намества на позицията си да знае всички отговори и ловко се измъква с твърдението, че това е била Божията воля. Факт е, че продължителната непряка реч и отделянето на лицата водещи разговор само със запетайки напряга и дори на моменти изнервя читателя, но несъмнено спомага за объркаността на ситуацията описана в книгата. Жозе Сарамаго показва лицемерието на политиците и на църквата като конкретни…