Историята помни само, ако е писана с кръв или фуку́-то в "Краткият чуден живот на Оскар Уао" – Джуно Диас
ревюта / 24 юли, 2013

Засега, оказва се, поредица „Отвъд“ няма слабо попадение. Макар трудно да преглътнах първата половина на книгата – едвам тръгна, бавно и полека, втората половина обаче не я усетих как се изниза пред очите ми. Ако Бланш на Амели Нотомб бе на дъното на социалната яма, то Оскар на Джуно Диас е социален труп – няма приятели, съучениците му се подиграват за теглото му и е напълно неприспособим в компания. За сметка на това пък отчаяно се нуждае от вниманието на момичетата, влюбва се често и без мярка, преследва обектите си на обожание и е откровен маниак на тема фантастика, фентъзи и комикси. Картинката е пълна. А като добавим и семейна история изпълнена с кръв, насилие и разчистване на сметки, шансовете на Оскар за щастлив живот изглеждат не по-големи от тези на Супермен да се спаси след надупчване с криптонит. Точно така – клонящи към -0. Твърди се, че над семейството на Оскар тегне фуку́ – проклятие, прокоба, черна магия, вуду, лош късмет, както искате го наречете. И ако щете, вярвайте. Няма лошо, ако не вярвате в тези „суеверия“. Да, нищо лошо няма, даже си е направо хубаво. Защото няма значение в какво вярвате вие, тъй като фуку́ вярва във вас. И когато…