"Чернова" – Сергей Лукяненко
Ревюта / 23 юли, 2013

Дълго време отлагах четенето на нещо различно от „Патрулите“ на Лукяненко. И грешах. Защото майсторството му се разгръща с не по-малка сила в „Чернова“. Сюжетната линия – завладяваща, героите – многопластови, действието – непредсказуемо. Въобще – наслада за сетивата. А и как да не се възхитиш, когато всичко толкова напомня милата ни родна картинка: В нашата страна прав е не този, на чиято страна е истината, а този, който има повече приятели. А аз хем съм на правата страна, хем ще се намерят и връзки. Човек няма как да не обикне Лукяненко, усещайки тънко прозиращото презрение към Коелю, няма как да не се зарадва на описанието на най-тежкия възможен махмурлук, няма как да не симпатизира на герой засипан от нещастия и злополучности. Какво се случва ли? Случва се това, че героят Кирил Максимов започва да изчезва. Първо бива изритан от апартамента си, документите му се разпадат, родителите, колегите и приятелите му го забравят, а кучето му го лае. Въобще хаосът е пълен, а Киря няма идея какво му се случва. Доста разстройващо, нали? Лукяненко редува битова философия с премерена фантастика, отваря врати към нови светове, докато възстановява органи след масивна престрелка, вплита интрига в интрига типично в негов стил и…