Диви, живи, дъхави "Трънски разкази" – Петър Делчев
Ревюта / 16 юли, 2013

Завладяващи, покоряващи, настърхващи и успокояващи, майсторски упояващи, неразумно откровени, честни и заслепяващи… Това е само част от думите, които мога да употребя за прекрасните „Трънски разкази“, в които Петър Делчев сам не пести цветния си език и с майсторство заплита разказите си с талант. Талант, който говори сам за себе си. Делчев разказва историите на сурови мъже в едни сурови времена на едно още по-сурово място – Трънския балкан. Там планината е сурова, такива трябва да са и хората и, докато природата не им прощава, то миналото дори иска кървавия си дан. „Трънски разкази“ е книга за вечната спътница на човешкия живот – смъртта. На тялото, на душата и на Трънския балкан. Знаете ли какво значи за сборник разкази да няма дори един слаб разказ? (Макар „Астралиеца“ да ми се видя вмъкнат, ей така, за да покаже, че трънчани са проклети от петите до главата) Знаете ли какво значи очите ми да се насълзят от бурята предизвикана в душата ми? (Вмъкна се в душата ми тоя човек и я обърна с опакото навън. Накара ме да си припомня колко прибързано умеем да се съдим, а не бива.) Знаете ли какво значи да се вживееш във време и на място, където „Селото…