Смъртта стачкува в "Приумиците на смъртта" – Жозе Сарамаго
ревюта / 31 юли, 2013

Нобеловият лауреат Жозе Сарамаго се завръща на български с поредната си книга, която не мога да определя като завладяваща интереса, но като достатъчно добра, за да го ангажира. Настъпва деня, в който нито един човек не умира – дори и с летални рани, дори да им е дошло времето да погледнат смъртта в очите, дори да се опитват да се самоубият. Никой не умира в тази страна. Само и конкретно. И докато отвъд границата й законите на живота продължават да важат, конкретната страна се раздира от проблеми, които никой никога не е смятал, че ще настъпят – старческите домове и болниците се пълнят, погребалните агенции и гробарите изпитват недостиг на работа, мафията си намира ново поприще, а министър-председателят е поставен в най-сложната ситуация – да отговаря за въпроси далеч отвъд възможностите му. Църквата през това време се намества на позицията си да знае всички отговори и ловко се измъква с твърдението, че това е била Божията воля. Факт е, че продължителната непряка реч и отделянето на лицата водещи разговор само със запетайки напряга и дори на моменти изнервя читателя, но несъмнено спомага за объркаността на ситуацията описана в книгата. Жозе Сарамаго показва лицемерието на политиците и на църквата като конкретни…

Писателски и любовен "Атентат" – Амели Нотомб
ревюта / 29 юли, 2013

„Атентат“ е книга за непрекъснатата обвързаност на красотата с грозотата, на елегантните детайли с отвратителните такива; това е книга за това как красотата изпъква от посредствеността, когато бъде сравнена с нещо грозновато. Книга за секса като оръжие, красотата като разменна монета и липсата на каквото и да било чувство за естетика у голяма част от света. Историята е като всяка друга – мъж се влюбва в жена, която не може да има и прави всичко по силите си, за да я поеме в обятията си. Да, ама не. Защото Епифан е много, ама много грозен, а Етел е красива. Красавицата и звяра в дефилиращ по модните подиуми вариант. „Атентат“ е книга за света, в който живеем – свят, в който красотата се продава и купува, а храната се е превърнала от наслада в най-обикновена необходимост – в „мукава с мукавен сос“, която се поглъща с погнуса и нежелание. Свят, в който до толкова сме свикнали всичко да ни е красиво и подредено, че сме склонни да приемем изродщината, за да се полюбуваме и на нея. Предполага се, че „Атентат“ е дълбока книга, положила усилията да иронизира този свят – да го принизи на равнището на спектакъл какъвто е. Именно реалността…

Историята помни само, ако е писана с кръв или фуку́-то в "Краткият чуден живот на Оскар Уао" – Джуно Диас
ревюта / 24 юли, 2013

Засега, оказва се, поредица „Отвъд“ няма слабо попадение. Макар трудно да преглътнах първата половина на книгата – едвам тръгна, бавно и полека, втората половина обаче не я усетих как се изниза пред очите ми. Ако Бланш на Амели Нотомб бе на дъното на социалната яма, то Оскар на Джуно Диас е социален труп – няма приятели, съучениците му се подиграват за теглото му и е напълно неприспособим в компания. За сметка на това пък отчаяно се нуждае от вниманието на момичетата, влюбва се често и без мярка, преследва обектите си на обожание и е откровен маниак на тема фантастика, фентъзи и комикси. Картинката е пълна. А като добавим и семейна история изпълнена с кръв, насилие и разчистване на сметки, шансовете на Оскар за щастлив живот изглеждат не по-големи от тези на Супермен да се спаси след надупчване с криптонит. Точно така – клонящи към -0. Твърди се, че над семейството на Оскар тегне фуку́ – проклятие, прокоба, черна магия, вуду, лош късмет, както искате го наречете. И ако щете, вярвайте. Няма лошо, ако не вярвате в тези „суеверия“. Да, нищо лошо няма, даже си е направо хубаво. Защото няма значение в какво вярвате вие, тъй като фуку́ вярва във вас. И когато…

"Чернова" – Сергей Лукяненко
ревюта / 23 юли, 2013

Дълго време отлагах четенето на нещо различно от „Патрулите“ на Лукяненко. И грешах. Защото майсторството му се разгръща с не по-малка сила в „Чернова“. Сюжетната линия – завладяваща, героите – многопластови, действието – непредсказуемо. Въобще – наслада за сетивата. А и как да не се възхитиш, когато всичко толкова напомня милата ни родна картинка: В нашата страна прав е не този, на чиято страна е истината, а този, който има повече приятели. А аз хем съм на правата страна, хем ще се намерят и връзки. Човек няма как да не обикне Лукяненко, усещайки тънко прозиращото презрение към Коелю, няма как да не се зарадва на описанието на най-тежкия възможен махмурлук, няма как да не симпатизира на герой засипан от нещастия и злополучности. Какво се случва ли? Случва се това, че героят Кирил Максимов започва да изчезва. Първо бива изритан от апартамента си, документите му се разпадат, родителите, колегите и приятелите му го забравят, а кучето му го лае. Въобще хаосът е пълен, а Киря няма идея какво му се случва. Доста разстройващо, нали? Лукяненко редува битова философия с премерена фантастика, отваря врати към нови светове, докато възстановява органи след масивна престрелка, вплита интрига в интрига типично в негов стил и…

Приятелство/Предателство или да срещнеш и да победиш "Антихриста" – Амели Нотомб
ревюта / 18 юли, 2013

Не бързам с християнските паралели, макар да са неизбежни. Защото, когато Бланш среща Христа, тя вярва, че е срещнала спасителя. Мисли си, че е срещнала избавлението от антисоциалните си тийнейджърски години, че е намерила приятелка, на която може да разчита и не на последно място – момиче, на което самата тя може да помогне, предлагайки й единственото, което има – родния си дом. И не знае колко греши… Амели Нотомб така добре е описала използваческата природа на подобен вид ‘хора’, че на моменти четях с отвращение, чакайки момент, който изключително много няма да ми хареса. Дори само по това може да се съди колко добре е описана идиличната картинка на една хитра глезана, възползваща се от добродушността на едно семейство. А самата писателка е написала историята на едно ‘приятелство’ като човек напатил се от ‘приятели’ и чужди очаквания. Може би и заради това не бях имала приятел или приятелка преди: бях се нагледала в училище и другаде как лепват думата приятелство на разни насилствени заробвания, механизми за системно унижение, непрестанни преврати, отвратително подчиняване на чуждата воля и дори принасяне на изкупителни жертви. В същото време книгата е разказ за неумението на слабо социалния човек да се приобщи към каквато и…

Диви, живи, дъхави "Трънски разкази" – Петър Делчев
ревюта / 16 юли, 2013

Завладяващи, покоряващи, настърхващи и успокояващи, майсторски упояващи, неразумно откровени, честни и заслепяващи… Това е само част от думите, които мога да употребя за прекрасните „Трънски разкази“, в които Петър Делчев сам не пести цветния си език и с майсторство заплита разказите си с талант. Талант, който говори сам за себе си. Делчев разказва историите на сурови мъже в едни сурови времена на едно още по-сурово място – Трънския балкан. Там планината е сурова, такива трябва да са и хората и, докато природата не им прощава, то миналото дори иска кървавия си дан. „Трънски разкази“ е книга за вечната спътница на човешкия живот – смъртта. На тялото, на душата и на Трънския балкан. Знаете ли какво значи за сборник разкази да няма дори един слаб разказ? (Макар „Астралиеца“ да ми се видя вмъкнат, ей така, за да покаже, че трънчани са проклети от петите до главата) Знаете ли какво значи очите ми да се насълзят от бурята предизвикана в душата ми? (Вмъкна се в душата ми тоя човек и я обърна с опакото навън. Накара ме да си припомня колко прибързано умеем да се съдим, а не бива.) Знаете ли какво значи да се вживееш във време и на място, където „Селото…

Любов и лайна по време на един развод – "Естествен роман" – Георги Господинов
ревюта / 15 юли, 2013

Първо държа да отбележа, че живеех с илюзията, че „Естествен роман“ наистина е роман. Не ме разбирайте погрешно, но очаквах нещо, носещо името „роман“ да е роман, а не 150 страници къси разкази. Получавайки книгата наивната ми заблуда умря в зародиш. И макар да имах проблем с романността, нямах проблем с естествеността. Минимум заради лайната и бременността от друг мъж. А и, когато най-често срещаната тема е срането, по-естествено от това ‘мушкато’ му кажи! Нещо, което не мога да разбера е обсесията на Георги Господинов от домашните мухи и апокалипсиса и искрено съжалявам, че мога да обобщя книгата до много личен и откровен разговор за сране и любов. А иначе, „Естествен роман“ се случва ей така, между другото, като живота – между едно раждане и една смърт. В него Георги Господинов е натрупал интимни моменти като за няколко книги, а читателят е личният му душеприказчик. „Естествен роман“ е разговор с читателя, дневник на ежедневни предизвикателства и блъскащи се в главата ви мисли. Той е като раздумката с приятели след тежък ден. Той е доказателството, че за съкрушености се пише по-лесно, отколкото за щастия. А истината е, че „Естествен роман“ дори не е тъжен. По-скоро носталгичен. Извезан от 150 страници липсващо…

Фантастични, умели и закачливи "Разкази под линия" – Александър Шпатов
ревюта / 11 юли, 2013

Нямам никакъв спомен как съм се сдобила с със сборника „Разкази под линия“. Опциите са три: купила съм го; подарили са ми го; откраднала съм го (със или без да искам). Което и да е вярно (дано не е третото!), се радвам, че попадна в  ръцете ми. Сборникът съдържа двадесет приятно фантастични разказа, изградени с тънко чувство за абсурдизъм. Бих нарекла разказите „едни такива български“, че дори направо „софийски“. Във всеки случай, едва ли някой по-добре е успявал да разкаже събуждането на пазара на „Графа“ или проскърцването на първите колички по „Славейков“. Александър Шпатов прекрасно е уловил духа на градския транспорт и вечната битка в него, тръгвайки от една единствена лепенка на стъклото зад шофьора. Удивително е как само един такъв детайл може да породи забавен и ироничен разказ, развиващ се в полуразпаднал се „Икарус“. А когато ми разказа за суперконтрольора в „Контрол“ се върнах в спомени за един контрольор в градския транспорт, който обичаше да изненадва пътниците от засада – бе облечен все с тъмен шлифер, под който се криеше заветното контрольорско елече. Събличаше шлифера със замах и спокойно произнасяше присъдата „билети и карти, моля“. Батман го наричахме, а 102 бе неговия Готам сити. Така, връщайки ме в най-различни спомени,…

Застрашени, крехки, бунтуващи се "Невръстни красавици" – Джилиан Хофман
ревюта / 10 юли, 2013

Джилиан Хофман вече си е изградила име на добър автор на трилъри в англоезичния свят, а на българската публика е позната с правния трилър „Възмездие“. В „Невръстни красавици“ се заема с разкриването на (една миниатюрна част от) опасностите, които дебнат децата и тийнейджърите в интернет. За Интернет трябва да се знаят няколко неща: Интернет може да бъде спасение и клопка. Интернет не е безопасен. Интернет е прекалено достъпен. А за дебнещите в интернет зверове, това място е безпрецедентен рай. Защото именно благодарение на социалните мрежи, чатове, форуми и притъпеното доверие на тийнейджърките, извратеният ум на психопата има възможността да осъществи най-болните си фантазии. Ето, че поредният психопат е намерил своето местенце в мрежата, където успява да заплете няколко невръстни момичета с обещанието за среща с красив младеж на техните години, а ги очакват само мъчения и (ако са късметлийки) бърза смърт. Едно от отвличанията поема детектив Боби Дийс, самият той загубил следите на единствената си дъщеря. А когато Пастира поеме случай, на него може да се разчита да доведе детето в къщи живо… или мъртво. Джилиан Хофман е създала качествен и увличащ трилър, посветен на реална и близка опасност. Заплела е герои и ситуации умело и, слава на Вселената, дори…

Любовта като предателство към себе си и истински "Любовен саботаж" – Амели Нотомб
ревюта / 8 юли, 2013

Много, много, много се забавлявах с тази книга. Изчетох 120-те страници на един дъх и през смях. Амели Нотомб е уловила в книгата си онова прелестно детско очарование, което губим с порастването, онази необорима детска логика, с която възрастните трябва да се примиряват. Разположила е на страниците на книгата една епична война, водена в границите на гетото Санлитун и любовна история не по-малко трагична от Омировата „Троя“, всичко това на фона на социален хумор и умозаключенията на 7-годишното й Аз. Знаете ли коя е любимата детска игра? Не е трудно да се познае, че е Война. А когато десетки деца на посланически мисии са затворени между бетонните стени на гетото, ограждащи ги от комунистически Китай, войната е най-сладкото удоволствие. Именно това и правят малките зверчета – обединяват се старите другари от Студената война и започват настървена борба с източногерманците. При това по най-подли и неочаквани начини. Появява се и фаталната красавица Елена, в която героинята ни се влюбва и разбира колко жестока може да бъде любовта. И така, на фона на тревожната ситуация в Китай, нашата малка героиня ни показва какво значи истински живот, истинска любов и още толкова истинска жертвоготовност в името на всичко, което смяташ за важно: При…