Когато изгубиш смисъла си, си изгубен като "Шлеп в пустинята" – Людмил Тодоров
ревюта / 3 юни, 2013

С учудване установих, че за тази книга не съм си правила никакви бележки. Само местата на цитати, които са ме накарали да се усмихвам и да кимам ентусиазирано с думите „да, да, да“ на уста. Дори това следва да докаже колко грабваща е. Книгата просто ме пое като читател и ме носи през цялото време като на пухкав облак. И то не, защото е весела, розова или романтична, даже напротив. Книгата е разказ за неспокойствието в едно семейство, за последствията от това, че хората не разговарят едни с други, за собствената криза на личността и за пътя към преодоляването й. И макар да звучи тривиално и да не е толкова пространствено развита като „Между дните“, „Шлеп в пустинята“ не й отстъпва дори на йота. Напротив. „Шлеп в пустинята“ просто носи едно завършено спокойствие дори и в драматичните моменти. Каквато е корицата, такава е и книгата – спокойна, ненатрапчива и малко объркваща. Людмил Тодоров усмихва умело с неподправен хумор, докато дълбае в главата на своя герой и вади оттам заключения и обобщения за битието, с което се борим като с подвижни пясъци. Родителите не ни разбират. За разлика от тях ние разбираме своите деца, които живеят не така, както трябва. В…