Съдбата на човечеството в ръцете на един "Ветеран" – Гавин Смит
Ревюта / 28 юни, 2013

Започвам с признанието, че не съм фен на военната фантастика – оръжията, битките и кръвопролитията ми идват в повече, дори когато просто чета за тях. „Ветеран“ на Гавин Смит обаче е далеч повече от военна фантастика – той разнищва междуличностните отношения, представата ни за Бог и лична свобода, идеята за колективна отговорност и още повече – изначалното ни желание за насилие. Човечеството е във война, а на Земята цари единствено законът на джунглата. Джейкъб Дъглас е ветеран от космическата война с извънземните – оцелява както може, припечелвайки незаконно от боеве и състезания и се радва, когато има пари за синтетично уиски и цигара. От войната са му останали неприятните спомени и част от приспособленията, вградени в тялото му, за да го ъпгрейднат като войник. Животът му е сравнително добър в сравнение с повечето му себеподобни, докато не се появява един призрак от миналото със специална задача за Ветерана. И като се почва един кютек и патаклама… „Ветеран“ е изпълнена със свеж хумор и откровен садизъм от страна на автора към героя му. Ако Джим Бъчър тормозеше по очарователен начин Хари Дрезден в „Безумна луна“, то тук Днейк Дъглас бива пребиван и измъчван като за „здравей-здрасти“. Гавин Смит е написал книга,…

"Откриването на Америка от турците" – Жоржи Амаду
Ревюта / 27 юни, 2013

Интересна е историята на „Откриването на Америка от турците“ и поводът за написването й. Формално причината да се появи на бял свят е 500-годишнината от откриването на Америка. В комплект с произведение на английски на американеца Нормън Майлър и такова на испански на Карлос Фуентес е трябвало да бъде издадена в четириезично издание(и на италиански), което да се подарява на пътуващите през океана по време на празнуването на годишнината. Това така и не става, но пък така авторът си връща правата за издаването и ние можем да се насладим на повестта въпреки, че не летим за Америка през вече далечната 1992-ра. „Откриването на Америка от турците“ всъщност е доста вулгарна и сексистка, но по един забавен и ненатрапчив начин. Не мога да обвинявам автора, че е предал настроенията от онова време така, както са се случили – жената е или светица, която си седи вкъщи и работи или курва, от която „благочестивите“ мъже могат да се възползват след края на деня. Така са разделени жените, а за мъжете други очаквания, освен да хранят семейството си, няма. Като изключим Ибрахим Жафет, който след овдовяването си попада под контрола на най-голямата си дъщеря Адма – стара и незадоволена мома. Така, с помощта…

Sofia Design Week и книгите
Статии / 25 юни, 2013

Предполагам тези от вас, които се интересуват от дизайн, интериор или поне от книги са разбрали за инициативата на организаторите на Sofia Design Week, а именно читалня на Летище София под патронажа на столичната библиотека и писателя Георги Господинов. Несъмнено идеята на организаторите на SDW е стъпка в правилната посока и поне от дизайнерска гледна точка показва как едно леко разчупване на интериора може да направи сивия коридор едно по-приятно и уютно място. Честно казано очаквах малко по-голямо разнообразие на художествена литература на няколко езика, а не толкова общообразователни енциклопедии и научно-популярни книги , но приятно впечатления правят няколкото книги на Георги Господинов и преводно издание на „Дзифт“ на Владислав Тодоров. Е, разбира се, и „120 години българско изкуство“. Въобще, сред книгите цари една приятна разноезична еклектика, която може да хване окото ви на поне един от основните европейски езици. Трябва да отбележа и инерактивността на инициативата – на книгоразделителите има QR код, водещ към сайта на столичната библиотека. Това е още нещо, което ми се искаше книжните институции да проумеят – че трябва да вървят в крак с технологиите. В никакъв случай технологиите няма да погубят хартиения носител за един ден, а са способни да помогнат много при търсенето на…

Това, което миналото казва е нищожно в сравнение с "Това, което името ти крие" – Клара Санчес
Ревюта / 24 юни, 2013

Не бях много сигурна какво да очаквам от книга с подобно заглавие. Зачетох полека-лека и просто потънах в историята на момичето попаднало при нацисти, изживяващи старините си по испанското крайбрежие. Историята се развива през погледите на двама души – наивната в началото Сандра и наближаващият 80-те Хулиан – бивш затворник в нацистките лагери. Сандра случайно се запознава на плажа с възрастните Фред и Клара и ги приема за свое второ семейство. Всичко върви гладко докато не среща и Хулиан – разпозналият в тях нацисти от висшите кръгове и той не открива истината пред очите й. Тогава маските падат и историята се заплита. „Това, което името ти крие“ е базирана на образите на действителни лица, участвали в Хитлеровия геноцид. Знайно е, че част от висшия офицерски състав не е заловен и е изживял старините си без да получи наказание за сторените жестокости и извращения. Именно това дава основата на Клара Санчес да ни поведе с историята си към напомнянето, че тези ужаси са се случвали. Тази книга е поглед към силата на омразата, която те крепи жив до момента на отмъщение, за едно целоживотно преследване в търсене на равносметка за стореното. Омразата, която те крепи на място, където се молиш за любимата…

Нова българска фантастика ’91 – сборник разкази
Ревюта / 21 юни, 2013

Обичам, когато попадам на малки съкровища из кашоните на букинистите. Сдобих се с този фантастичен сборник по-евтино от цената на обяд, а имах удоволствието да се запозная с неиздавани преди (а и след това) разкази на младите тогава Атанас Славов, Маркос Христанов, Александър Карапанчев, Светослав Николов, Иван Хаджиев, Росица Панайотова, Алек Попов, Янчо Чолаков и Елена Павлова. Топли ми сърцето как една такава малка книжка е събрала мислите и болките на тези талантливи фантасти преди повече от двадесет години. Етнофантастика, антиутопия, фантастичен трилър, фантастична комедия, фантастика на ужаса, че дори и историческа фантастика – кеф, кеф и пак кеф. Въобще, тази книжка се оказа едно малко бижу, ако ще и само с едно четене да си докажете, че българска фантастика съществува и е на ниво. Още в краткия „Сейнджи“ на 17-годишната тогава Елена Павлова си личи талантът й, а тези, които са се прехласвали скоро по станалия вайръл разказ „За петата ракия или колко е хубав животът“ направо ще се влюбят в „Караконджул“ на Маркос Христанов. „В епохата на Унимо“ е толкова тънка провиденческа сатира за консуматоркото общество, в което сме се превърнали, че чак ми се плачеше, четейки за хората, които не умеят да се наслаждават на едно красиво…

"Едно сомбреро пада от небето" и "Чудовището Хоклайн" – Ричард Бротиган
Ревюта / 17 юни, 2013

„Едно сомбреро пада от небето“ и „Чудовището Хоклайн“ са два кратки приятно фантастични романа събрани в една книга от издателство „Парадокс“ през далечната 1998-ма година. Трудно ми е да говоря за „Едно сомбреро пада от небето“ еднозначно, защото романът е колкото една прекрасно описана на преден план любовна история, толкова и пипната до съвършенство сатира на американското общество, изтъкано от неврози и насилие. Бротиган за 100 страници ме накара да се влюбя в една японка, да съчувствам на изборите й, да се плаша и да се смея на човешкия вътрешен порив за агресия. Размаза ме със способността си да разиграва сценарии в главите на героите си, да ги вплита в действието и същевременно да не дразни с неосъществяването им. В тези 100 страници успява да разкаже историята на една любов и на един метеж, прелитайки между живота на писателя-хуморист и късовете хартия, изхвърлени в кошчето му. В „Едно сомбреро пада от небето“ любовта е толкова естествено красива и недостижима, че се влюбвах пасаж след пасаж в описанията на миналото между писателя и японката. Загледа се внимателно в пръстите й, сякаш дотогава не бе виждал пръсти. Омая се от тях и си помисли колко са красиви. Пожела никога да не ги…

Драми, болки и липсата на състрадание, поделени "Между приятели" – Амос Оз
Ревюта / 13 юни, 2013

В кибуц Йекхат всичко е общо – благото, децата, че дори и щастието. Това, което е добро за един, обикновено резонира като недобро за друг. Но представата за равенство !!крепи равновесието в кибуца. Амос Оз разказва историите на осем души, чието ежедневие минава в работа, учене и отдаване на силите им в полза на кибуца. Всички до един самотници със своите странности, радости и мъки. Оз е вълшебник. Това е всичко, което трябва да се знае. Създал е сборник с кратки разкази, написани с много нежност и много разбиране. Амос Оз не съди героите си, той просто ни описва ежедневието им – от самотата на пришълеца до болката на изплашеното дете. Разказва ни за ежедневната борба за оцеляване на индивида в суровите условия на приравняване. Разказва историята и оставя края й на читателите – те да мерят и да съдят, ако могат. „Смърт на чувствителните!“-сякаш чувам да вика кибуца през разказите на Амос Оз. А аз просто затварям книгата и мълча. Още при Блажев.

Войната на мълчанието, предизвикана от един "Инцидент" – Станислава Чурискиене
Ревюта / 11 юни, 2013

За мое съжаление Христо Блажев ме лиши от възможността да се възползвам от най-точната дума за описването на тази книга. А именно – вивисекция. Станислава Чуринскиене е написала книга за самозаблудите, с които изплитаме живота си, за всички неща, които правим или не в опит да се нараним едни други. Описала е идеално моментът на счупването на една връзка и студените реплики, хвърлени през скайп последващи хладнокръвното планиране на една изневяра. „Инцидент“ е книга за бомбата от нагласи и възпитание, която тиктака вътре в нас, чакаща да избухне, когато сме най-уязвими. „Инцидент“ е книга за краха и възраждането на една връзка между двама души, които се обичат отчаяно, но са сами не осъзнават колко са счупени като индивиди. Виктор и Рита  дотолкова са втренчени във филма, който разиграват в главите си, че забравят какво е да имаш доверие на човека до себе си. И двамата предпочитат да градят представата си за случващото се във връзката им на базата на предположения, но не и да попитат любимия какво наистина се случват. А понякога измислената история се оказва далеч по-лоша от реалността. Книгата ми допадна именно, защото съвпада с мнението  ми по въпроса за доверието в една връзка. Защото, когато двама души…

Магия, преследвания и авантюризъм – "Скълдъгъри Плезънт" книга първа – Дерек Ланди
Ревюта / 7 юни, 2013

„Скълдъгъри Плезънт“ е толкова сладка, че се чете на един дъх. Върви бързо и увлекателно, а и 300 страници едър шрифт няма как да се опрат за дълго. Книгата ни среща с 12-годишната Стефани Хеджли и с бъдещия й партньор в приключенията – детектива магьосник, по стечение на обстоятелствата и ходещ скелет Скълдъгъри Плезънт. След Пратчетовия СМЪРТ това е втория ми любим скелет – горчиво ироничен и хапливо добродушен. Няма да ви разказвам историята, достатъчно ви е да знаете, че книгата е изпълнена с много свеж хумор с нюанси в междуполовите отношения и отношенията между подрастващ и възрастен. Истинско пиршество за сетивата, което прескача от опасност в опасност. „Скълдъгъри Плезънт“ е типична детско-юношеска книга (или както е модерно да се нарича YoungAdult) и е идеална, ако имате 10-12 годишен малчуган вкъщи. Не е за пропускане и от по-възрастните членове на семейството, които имат нужда да разпуснат, но несъмнено би задържала вниманието на някой в онази възраст, в която имаш нужда от магия около себе си, а възрастните – от тишина и спокойствие. Има чудовища, вампири, тролове (добре де, един трол), опасности и е едно голямо приключение. Поредицата определено диша във врата на Хари Потър и засега отстъпва само в размаха…

Хари Дрезден е отново бит, лъган и безпаричен в "Безумна луна" – Джим Бачър
Ревюта / 5 юни, 2013

Втората част на поредицата „Досиетата на Дрезден“ очарова с по-изящната си корица и отново ни представя магьосника-детектив Хари Дрезден повече пребит и мръсен, отколкото спокоен и на топло. Минали са месеци от последните трагични събития, в които Хари е бил въвлечен, но той все още е със съмнителен статус в чикагската полиция, което го прави не просто нервен, но и безпаричен. До момента, в който не се случват десетина съмнително кръвожадни убийства по време на две последователни пълнолуния и лейтенант Мърфи не се вижда принудена отново да помоли за помощта му. Четейки книгата ще се забавлявате на гърба на горкичкия Дрезден – той е смел до глупост и авантюристичен почти до самоубийство, обича да се забърква в каши и да флиртува с красивите жени. А когато и върколаците се оказват в пъти повече, отколкото е предполагал съдбата му предлага тежък жребий и удоволствие за четящия. Оставам с впечатлението, че на Джим Бъчър му доставя садистично удоволствие да измъчва и тормози героя си по всички възможни начини – яде бой, бива ранен, после пак яде бой, пак го гърмят… Но пък за сметка на това Хари Дрезден е корав тип и не се подава лесно на целия тормоз, който му се…