Няма по-голямо удоволствие от това да попаднеш в "Градът на сънуващите книги" – Валтер Мьорс
Ревюта / 29 май, 2013

Достатъчно доказателство за това, че книга ме е направила свой почитател до край е фактът, че мога да я опиша само с епитети като могъща и помитаща. Че докато я чета забравям за ароматния си чай и се опивам само от нея. Както и фактът, че залепи трайна усмивка на лицето ми. Та кой книгофил не би искал да попадне на място, където се организират литературни екскурзии, където всяка вечер има литературни четения, където книги се обсъждат на всяка крачка, а не само на онази странна маса в заведението, където сме се събрали книгофрениците и се палим от това кои автори са се изложили с последната си книга. Местех се от витрина на витрина, зяпах присъстващите, които се събираха около пращящите камини с чаени и винени чаши в ръце, усмихнати, разговарящи, радостни. Наистина ли трябваше да ги изоставя и да отида на тромпонния концерт? Когато Христо Блажев Книголандски ми писа, че е намерил следващата ми любима книга вероятно дори не подозираше колко е прав не само от литературна гледна точка, но и от полиграфска. Та аз прекарах първите няколко минути насаме с тази книга само разгръщайки я в блажено наслаждение на илюстрациите. Едва ли има книголюбец, който не би я…