Падението на човешките "Бозайници" – Пиер Меро
Ревюта / 24 май, 2013

„Бозайници“ е страшно забавна книга, написана по увлекателен и увличащ начин. Тя ще ви срещне с Барбес, който през цялото време бива наричан чичото. Той е черната овца в семейството, неудачника, който всички намират причина да презират. Той е също така учител, ерудит и алкохолик. Първата част на книгата „Ерозивен гастрит“ е истинска антология на живота на алкохолика. И в   по-малко от 70 страници събира в себе си цял живот, изкаран на алкохол, жили и упорство. За сравнение – Калин-Терзиевата „Алкохол“ не успява да го свърши в 350 страници. Меро ме покори с лекия си и забавен стил на писане, с преплитането на миналото и настоящето на героя, на причините или липсите им, които го карат да тича към самоунищожението си. И несъмнено открих най-тъжната сцена, пресъздадена в три изречения: „Настигнали сте я, обляна в сълзи, на улица Маркс-Дормоа. Тя дълго е треперила в обятията ви. С бледите си и гневни рамена.“ Ето това е майсторството. В три изречения да съумееш да събереш мъката на една жена и безсилието на един мъж. Във втората част „Неплатежоспособност“ Пиер Меро с много чувство за хумор описва вълшебството на това да вършиш нищо, получавайки заплата срещу тези „усилия“. Говори с патос за…