Помитащо е колко много губим "Между дните"- Андрю Портър
ревюта / 21 май, 2013

Първото ми впечатление още от корицата бе, че книгата ще е американска. До болка американска. Такава се и оказа, но съвсем не с лошо. Защото цялата книга има структурата на бомба, която не знаеш кога ще се взриви – напрежението се натрупва и при подходящия катализатор просто избухва, оставяйки след себе си разрухата на последствията. Като цяло ми е много трудно да чета нещо различно от историческа литература, написано в сегашно историческо време, но Андрю Портър размества пластовете минало и настояще с такава лекота, че се улавях как съм се вглъбила в историята, въпреки разказната й форма. Как не следя времето, в което е написана, а просто чета настървено, потъвайки все по-дълбоко в очарованието на книгата. Дори корицата запазва тази приятна и ненатрапчива разместеност, тази начупеност на историята, която й придава такава дълбочина. „Между дните“ е книга за загуби и победи – от живота и над себе си. Тя е книга за разбиването на илюзиите в стените от реалност, с които сме се заобиколили. За това как всяко взето решение ни коства частица от самите нас. И може би малко за това, че в живота победители няма. Елсън, Кадънс, Ричард и Клоуи са семейство от средната класа американци. Имат хубава…