"Жестокото присъствие на времето" – Дженифър Игън
Ревюта / 19 май, 2013

Роман за една разпаднала се с времето приятелска компания и още няколко души, свързани с някои от тях, едновременно с това навързани с други от обкръжението им и за случилото им се през годините. Те т’ва е. И въпреки, че мога да сумирам романа до едно изречение той все пак е в пъти повече – „Жестокото присъствие на времето“ е роман за отдалечаването, обезличаването, за лъжите и покварата, за онзи единствен и последен шанс, предоставен ни от съдбата, провидението или просто от приятел. Роман именно за жестоката спирала на времето, за неговата безпрекословност и неумолимост. За това как животът ни се изплъзва между пръстите, докато ние сме улисани в спомени, мечти или планове за бъдещето, което няма да имаме. Докато се опитваме да поправим счупеното в себе си с помощта на психоаналитик, алкохол или наркотици. Как се изнизва през нас, оставяйки само изпразнената опаковка да ни напомня, че сме живели. И че сме се превърнали в останки от миналото си. На първо впечатление ще си кажете, книгата е пълна с луди хора, но на второ може би ще приемете, че те са не по-различни от нас. Просто са оголени и можем да видим слабостите им така, както не сме готови…