Недоносчето "Където се раждат ангелите/Eye of the sky"- Людмила Филипова
ревюта / 17 май, 2013

Склонна съм да нарека новелата (романът/разказът) прилична, поради факта че е добре написана, макар историята да издиша. Можеше да е в пъти по-добра, ако фантастичните моменти бяха написани с повече мисъл и поне малко по-научно обосновани, а не просто загатнати. Книжката е именно това, което се опитва да предложи – времево-пространствен калабалък, опитващ се да мине за опит за фантастика, примесена с философия. Опитвам се да разбера дали новелата иска да е детска книжка или роман-импресия, както се твърди. Защото за момента би грабнало само детското внимание или това на човек, който едва ли е чел повече от десетина книги. Опитвам се да проумея дали е писана така, че да изглежда като през любопитния и вечно търсещ информация поглед на дете и затова е написана неясно и отгоре-отгоре. Опитвам се да разбера защо е нужно след като историята увлича четящия, пълната липса на обосновка да съсипе цялата фантастичност на разказа. „Капитанът натисна някакво копче“ стана любимото ми изречение. Абсурдно е „да се изправят и да тръгнат към хоризонта“, да „хукне след нея“ при положение, че са прекарали целия си живот(и 850 години (д)еволюция на рода си) при нулева гравитация, а попадат на място с гравитация. Че дори и, ако приемем че…